Ясно

И така, чудих се дълго как да навляза в блого-света - и реших, нека да е силно. Демек, с някои мъдрости за живота, от рода на животът е радост и тъга.
Но ето че се появи проблем: сентеции от този тип не липсват, но за това пък се намират и други начинаещи блогери, които вече са 'капитализирали' това богатство от бисери.
Затова се пренасочих към усмихнатото човече вляво. Това е едно ухилено кюфте, което преди време реши да ми прави компания като се залепи на стената. То, макар по същност да бе от замразения вид, ми напомни за някои доста вкусни негови събратя погълнати навремето от мен. Еми да - кюфтето е наш верен спътник в живота. Дотолкова, че дори ми се е случвало да се подвизавам под колоротния прякор 'С дъх на куфте' (за кратко, разбира се).
Това е моето начало - пък да видим ще ме споходи ли нещо по-удачно.