8 юни 2008 г.

Бънджи скок от Витиня

Днес се мятахме със ластик от един мост. Висок, такъв, 120м. Големи приключения.
Станахме ние в 8 часа за да стигнем по-рано (сформират се опашки и да преварим дъжда) и без дори да сме сигурни, че ще скачаме. Извозихме се дотам, и като не погледахме надолу... ужус! Но разни хора там си скачат и не се заблязва да им е неприятно. Та затова нашата цяла група се записа там за ред и след около 7 други, точно последна дама скача преди нас - а на нея мартонката не и се качи обратно - заваля поройно. При това положение другарите от Вертикален Свят, които организират, прибраха временно такъмите. А беше и студено. 
След известно време нашата кола се съвеща и решихме да тръгнем обратно към София, защото някои се бяха отказали, и ако спре дъждът да се върнем. Това се развива към 11 часа. и точно слизаме от магистралата, и то - звънят, спряло да вали. И хайде всички обратно. 
Дотогава бе огряло слънце. Подредихме се и скочихме там... всеки някакси индивидуално го е преживял, както се оказа посе на приказка в кръчмата. Но всичко го има филмирано. Аз бях последен участник от групата, и не се чудих много. Не толкова от безстрашие, ами, ако много се замислиш веоятно няма да скочиш. Та опънах ръце настрани и се гмурнах в пространството. 
Земята изведнъж много се засили към мен. Май извиках за кратко, вече в полет. И после тръгнах нагоре и се завъртях, а когато тръгнах отново надолу ми стана доста страшно. И няколко пъти така пружинирах... голям постор се виждаше. После пуснаха издърпващо въже, и то малко ме омота от начало, но после си се оправи. При тегленето нагоре (вече в седнало положение) може най-добре да се оглежда района. Забелязах едно спящо куче далече под мен.