14 август 2008 г.

Пууу - скучно ми е.

Днес имах доста неща за вършене тук, но все пак ми стана скучно. В момента правим рекламни материали за една книга... досадното е, че самите офисни компютри са съвсем закъсали и постоянно ги 'оправят' едни глупаци, които май не знаят въобще за какво става въпрос. И това спъва прогреса. 
Вчера с колежките отидохме да глътнем по някое питие след работа. не беше лошо, но след това час и половина се прибирах с тъпите транспорти. Един човек от Кот Д'Ивоар взе да ми говори в рейса, даже ми чете стихове. (Това уж му е професията, пише стихове на хуманитарни теми.) Явно мислеше, че не ми достига мозък, защото след това ми обясни смисъла на стиховете. Пита ме на коя спирка слизам, но аз не се издадох естествено, въпреки че като ми каза той къде живее стана ясно че е на предната, а те са на много малко разстояние. Както и да е, той явно пътува с по-късните рейсове, които не възнамерявам да използвам вече. 
Това е сравнително нормално тук - хората постоянно заговарят непознати в транспортите, смятат го за по-учтиво при положение че физически са в голяма близост. Аз обикновено грубо ги отблъсквам, когато са прекалено досадни или напористи.