23 август 2010 г.

"Дявола и неговия чирак", една приказка предадена от пра-пра-дядо

В края на това лято прекарах един-два дни с баба на Атолука. През това време тя ми разказа (не, не всевъзможни сериали, както може би си мислите) разни случки от своя живот. Една от случките включваше следната приказка, която като малка сушала от своя дядо, а след това е разказвала и на нас. Предполагам, че има много неща които могат да бъдат замествани и тн, но основно върви така:

***
Едно бедно семейство имало единствен син. Когато момчето станало на подходяща възраст, баща му го повел да го даде на някой занаятчия за чирак. Вървели дълго през гората и бащата се уморил. Облегнал се на един камък за почивка и казал, "Ох".

Изведнъж изпод камъка изскочил един човек и го питал, "На мен ми викат Ох, защо ме викаш?" След като бащата обяснил защо са тръгнали на път, непознатият човек предложил да вземе момчето за чирак при себе си, но при едно условие: родителите му да не го търсят, докато не се е изучил напълно. Стиснали си ръцете за тази уговорка и бащата се върнал вкъщи.

Минала една година и майката на момчето, която тъжала много по него, настояла да го потърсят: "Дори ако трябва след това да се върне, доведи го да видим че е жив и здрав." Бащата тръгнал да го търси, намерил отново камъка и казал "Ох" край него. Появил се Ох и много ядосан попитал, "Какво търсиш тук? Сина ти не само не се е изучил, а от нищо не отбира!" Но след като бащата обяснил какво иска майката, Ох пуснал чирака да отиде с него.

По пътя към вкъщи бащата се скарал на момчето: "Какви ги вършиш ти, че цяла година нищо не си научил?" А синът му отговорил, че той много неща е научил, но сестрата на Ох, на която помагал от време на време да готви, го предупредила когато Ох го попита дали е разбрал всичко, в никакъв случай да не казва 'да', защото Ох бил погубил много други момчета чираци като него щом научат магиите му.

Като стигнали в града, синът решил да покаже си какво е научил и се превърнал в прекрасен жребец и заръчал на баща си да го продаде, но да не дава юздите му, защото там ще му остане душата. Бащата търсил сълго време купувач за толкова красиво и скъпо животно и най-после го продал, като запазил юздите за себе си. От тях синът му се върнал отново в човешката си форма, и двмата били доволни от спечелените пари. След това синът се превърнал в голяма, богата къща, като душата му останала в ключовете. След време, въпреки тази пречка, бащата успял да намери купувач и за къщата.

Но не щеш ли синът усетил, че Ох е разбрал какво е извършил и идва да го догони. Казал на баща си да се скрие и се превърнал на безброй зрънца жито пръснати по земята. Когато Ох се появил, бил се превърнал на петел и изкълвал едно по едно зрънцата. Бащата много се уплашил, но едно зрънце жито се било мушнало под едно корито. От него синът се превърнал на лисица и подгонил петела чак до неговата дупка под камъка.

Така баща и син се върнали невредими и заможни обратно при майката.

***