вкусни празници

На излитане от Катманду, (след няколко излишни опипвания от охраната – защо мислят, че между качването на автобуса на изхода и слизането пред смолета можеш да придобиеш нещо опасно?!), зачетох една статия в самолетното списание за кулинарните традиции на Индийските Християни.

Християнството е трета по разпространеност религия в страната. Най-много са Католиците, но има и православни, протестанти и други. Най-концентрирани, като процент от населението, са в Източна Индия (отвъд Бангладеш) и Островите Никобар и Андаман, все места където туризма е тежко контролиран от държавата; след това в Гоа, и в Южна Индия.

(малко стари данни от Преброяване 2001, общо си слагат като 3% за цялата страна огромная)

В Непал също има Християни (половин процент за страната при Преброяване 2001) и в града често се изпречват Западни проповедници или ‘мисионери’, които агитират горките бедни Хиндуисти да се покръстят. Това е гадна за мен гледка. Наскоро пък диди ме изненада, като ме смъмри че нямаме Коледни украси вкъщи и разкри, че тя самата е минала от страната на Христа миналия Великден. Обясни, че малката и дъщеря от край време върви по неговите стъпки, и упражнила натиск на майка си. Трябва да се отбележи, че другите и работодатели са точно от тези мисионери.

Както и да е, с интерес открих че из Индийските Християни има много и различни кулинарни обичаи по Коледа. Както при Американците от всякакво изповедание, не е нужно храните да са постни. Някои ги приготвят за Бъдни Вечер, а други за обяд на Коледа. Оказва се, че за Англо-Индийците традиционна е пълнената пуйка (както и за Американците, разбира се) или печено прасенце, но има и по любопитни култури, например овнешко ‘виндалу’ (Гоа), и кори сука (пиле панирано първо с Индо-подравки и после с чесън и кокос, Керала). Също бяха описани множество сладки и сладкиши, които имат за основа кокосово мляко и екзотични плодове.

Ние пък планираме за своето Коледно угощение една голяма говежда мръвка, която ще бъде приготвена на бавен огън от познат в ресторантска пещ. За тези които не са запознати, големите Американски хранения са на следния принцип: едно или две масивни месни ястия и множество зеленчукови и други гарнитури. Общо взето човек да се почувства като на Шведска маса. Ние като гарнитури планираме да прложим някаква зелена салата, нещо като огретен от зелен фасул (от кръглия вид) и гъби (това е класическа рецепта), сладки картофи на фурна, запечени моркови, доматена супа. Тази година тиранично казвам ‘НЕ!’ на сладникавите гарнитури, с които семейството също е свикнало, например така наречената желирана салата, консервирани мандарини, или сос от ябълки. Сладко ще има за десерт, разбира се – но още не е окончателно избран.

Като взех да пиша за кулинарни традиции за празниците, един интересен паралел е, че в Пенсилвания (поради Германското влияние) също често се яде свинско с кисело зеле по Нова Година. Е, не е точно капама, но става. Освен това имат едни салами “Болоня”, които могат да бъдат и сладки – надявам се това не ви изненадва, все пак, Америка е – дето днес като ядох се усетих, че си имат вкус досущ на шпек.