23 февруари 2012 г.

средната класа показва среден пръст на класификациите

Една статия на Капитал преди време ме наведе на мисли... реших да покоментирам, но информирано и компетентно, ако може. Първо малко, както излиза, безполезни за целта цифри:
В България през 2011г., 19.6% от населението е с висше образование (включени са тези с полу-висше), в полово съотношение (жени : мъже) 1.33 : 1, докато от общото население 62.2% са в трудоспособна възраст (0.88 : 1).
Ето извадка от "Невидимите хора" на Огнян Георгиев и Зорница Стоилова:
"Водещият признак за принадлежност към средната класа е образованието. България е по-бедна страна, но нашата средна класа е по-голяма спрямо обществото, отколкото италианската или португалската", казва Андрей Райчев. ... Средната класа е илюзорно понятие, казва Юлиян Добрев, директор на агенцията за маркетингови изследвания Pragmatica. "Маркетинговото клише, в което се съдържа средната класа, е "млади и активни със средни и високи доходи". Всеки втори продукт на пазара търси тези хора, но зад това понятие няма съдържание", смята Добрев. ... Въпросът е по-скоро как подхождаме към тази митична категория и какво искаме да разберем за нея. ... защо продължава да е невидима за самата себе си и за обществото, към което принадлежи [? Защото] те се сравняват не с онези по-ниско и по-високо от тях в България, а с европейската средна класа, при това предимно в страни от Западна Европа.

Следва изводът, че ние сме твърде специални, тоест "В нормалните общества" (Райчев) средната класа може да се определи, но в България става по-сложно, защото хора от различни класи живеели разпръснати в пространството прекалено хомогенно, и защото "сивия сектор" ги крие от статистиките. Освен това нашата загадъчна (наречена още "срамежлива", "контролирана") средна класа била твърде кротка и неефективна в перетенциите си към правителството, не излизала на протести...

Средната класа в България не иска да бъде една класа, а може да не иска да бъде и средна. Противно на твърдение отразено в сатията, хората постоянно агитират за едно или друго, излизат на протести с хилядите, макар обикновено тези цифри да не ги ловят медиите. Те просто си живеят живота, докарват си доход, колкото могат - дали в сив сектор или не, и ползват свободното си време за неща, които ги вълнуват. Ами да, нищо чудно че не се стараят да влязат в измислени определения за единна средна класа; техните интереси не са единни, нито пък нещата, които биха искали от правителството задължително са еднотипни. Например със сигурност може да се каже, че именно хора от средната класа (макар не само) скочиха на гей парад и от двете страни на въпроса.

Друга предполагаема причина - че средната класа не може да се 'осъзнае класово', защото се сравнява с Европата,- също не издържа елементарно осмисляне. Защо и е такова сравнение? Едни и същи са злободневните въпроси, които изкарват Българи и други Европейци на протест (включително трите горни примера са актуални навсякъде), и това създава усещане за свързаност и сплотеност около споделени каузи, а не за малоценност пред по-отраканата Евро-средна класа.

С други думи, това което авторите не успяват да уловят относно илюзорността на средна класа е, че тя по традиция се определя не главно според мерките (доход, образование и тн), а според политическата и наклонност. За достоверността на това твърдение, виж Карл Маркс; също и несигурността дали протестите в САЩ и на 99-те%, и на 'Чаената партия' могат да се свържат със средната класа, независимо от това, че участниците са предимно от измерваните категории. А тази предопределеност на интересите прави средната класа като понятие безинтересна, защото и отнема възможността да ни каже каквото и да било, което не си знаем така или иначе. Понятието просто става толкова размито, ако 'класата' не се държи както очакваме, че (както отбелязва Йоханес Ютинг) не знаем къде да го денем:
гражданите от средната класа парадоксално се жалват и протестират независимо от това дали са по-добре или по-зле. Моисес Наим, бивш мнистър на труда и индустрията за Венецуела, дори предупреждава за възможна "възникваща борба на средните класи." ... Хоми Карас [от Брукингс във Ваш.] определя модерната глобална средна класа като домакинства с дневен разход $10-100 на човек (приравнена покупателна сбособност). Това обхваща около два милиарда души, разделени почти наравно между развити и равиващи се страни. [Според прогнози на ОИСР], до 2030 година, глобалната средна класа ще достигне 4.9 милиарда, 65-80% в развиващи се страни.