25 август 2007 г.

Освен да опиша таз-годишното пътуване... направихме една врътка от София до Атолука, но през Гоце Делчев, Доспат и Батак. Първо отседнахме в едно хотелче в Огняново, да се порадват децата на басеин.. приятна обстановка, само дето кафетата бяха изключително нес. Поседяхме там два дни, като се възползвахме да разгледаме и >културно ицторически резерват< село Лещен. Там, много добра кръчмичка в църквичка - менюто бе написано на дъска. И истински кафета, плюс сок от горски плодове, мммм. Иначе из селото има къщички стар стил, със плочи на покрива. Има и една галеирия с картини и др. А на връх селото - една глинена къщичка.

Казват, давала се под наем. Интересна е, и има супер гледка. Погледахме, походихме, пък после продължихме нататък.

Следващата набелязана точка беше Доспат. По този път е и село Долен, също като Лещен резерват. А по самия път, тук там беседчици с чешмички и скари, абе чудо и приказ. направо там да лагеруваш, а не по разни му хотели. Добрахме се до Доспат, но на влизане в града бяхме силно объркани от противоречиви табели.... от типа на <център 1км и Доспат 4км> . Както и да е, покачихме се на язивирната стена - там, голяма гледка, ама иначе пълен кенеф! Тоест, цялата язовирна стена покрита с лайна, не знам краве-път ли е, какво. Ужус. Но погледахме де.

И после продължихме към нашата цел, извадена от интернета - курортно селище Романтика. След като Гранична Полиция ни упъти накъде да тръгнем (поради неуместността на табелите), хванахме пътя от Доспат към Велинград. После видяхме табела към Сърница, на която някой шегаджия беше махнал цифрите та да пише 0км. А пътя - страшен, изровен. Но ние продължихме... след около час и 15км стигнахме до Сърница, където имаше голям соц-комплекс не по наш вкус. Та решихме все пак да търсим Романтика. И чудо - още по-лош път! Въпросното място е на Язовира срещу Сърница. С мъки се добрахме до там, гладни, уморени, потресени от пътя. Поне имаше къде да се настаним. Стаичките бяха много уютни, само дето в банята каквото пипнеш се разпада. Както и да е.

Като се огледаш, само красоти и чудеса на природата. Само дето май ние единствени бяхме дошли неподготвени - демек без мръвя и скара. И без да можем да извикаме със пълна чаша, с пълен глас - и ловец съм и рибар съм! Затова се наложи да станем редовни посетители на ресторанта, който ама хич не беше лош. И с много приятни сервитьори, също - абе душа хора. Едната вечер пийнахме заедно. Но след два дни, без гореупоменатата подготовка, беше крайно време да продължим. Изпъплихме нагоре към по-сносния път, та хванахме към Батак.

По този път се минава край още язовири - само да спираш и да снимаш. Няма такова чудо като тая наша природа (и наша намеса, защото все пак язовирите..). Тези тука кадри са от Голям Беглик.
И така, разгледахме и тези дивни красоти, дотолкова че като стигнахме самия язовир Батак вече ентусиазма ни бе намалял. Някак така инцидентно се хвърлихме и до Св. Константин, да го видим през лятото. Много сгради, много чудо там. След това, прегладнели, отидохме в Батак да дирим супички. някак бе усойно в този град - на слънце много топло, на сянка много студено. Но не му простихме, обгледахме забележителностите. То музей, то етнографска къща, то историческа църква. Интересни работи. Само стъпалата не катерихме...


А между другото, самото дефиле (пътя Батак - Пещера) е доста живописно. Тези канари, има нещо приказно в тях. Както и да е, стигнахме до Брацигово и после до Атолука, а то там не е за разправяне. Кому е нужно, мадафака?