4 февруари 2009 г.

Опит със зеле

Случи се следното:
след като пристигнах най-после по този така обиколен маршрут София-Лондон-Вашингтон-Ню Йорк-нощувка на летище-Синсинати-тичане през летище за да хвана връзката-Сарасота, при който моят куфар ВЪПРЕКИ всичко дойде веднага при мен, отидохме да напазаруваме храни.
В магазина аз реших, че е време да се пробвам пак да направя свинско със зеле, след като няколко пъти попивах знания от мама през престоя в БГ. Отидох и взех една зелка, при което Тад бе възмутен че няма да употребя кисело зеле, и ме попита дали ще слагам оцет или какво? Аз не отговорих, защото бях в малко неадекватно състояние. Това доведе до преглед на съставките на опаковка (найлонов плик!) кисело зеле, който показа че там оцет няма. Неговото скептично отношение продължи, но аз не се поддадох.
Готвенето започна в 8 сутринта, тъй като аз спах 12 часа предната вечер, а следобед имах дела. Задуших, подправих и тн, и после сложих да се пече. Тъй като не знам температурите на Фаренхайт, сложих печката на най-ниската възможна, която в последствие се оказа около 65 градуса Целзий. Е, ясно че не стана много бързо. Но аз още се опасявах от ефекта мръвка-подметка, и оставих нещата така за дълго време. Накрая плавно увеличих до по-нормална температура.
Резултатът е, мисля, много добър. Не постигнах това запичане което така харесвам, защото от съображения за сигурност добавих малко вода, но след като технологията е в общи линии овладяна могат да се нанесат корекции в бъдеще.
Отзивът от Тад беше много положителен - той дори каза, че и майка му готви така и много го харесва по принцип. Възраженията относно прясната зелка бяха оттеглени.

Имаше само един фал - откъде да предположа аз, че Ваньо въобще не яде зеле?