Пътепис

На 3 Юни беше последната вечер от семейното пътуване, и завършване / сватбена епопея. Ще се опитам в идните дни да опиша видяното, изяденото, (не дотам изпитото) и преживяното. Със сигурност някои неща ще бъдат забравени; може дори да разделя нещата на рубрики и тн за по-интересно.

Започваме: Предварителна фаза

Преди да се появи семейството, дълго време те, аз и Ваньо обмисляхме логистичните въпроси. Сред най-големите казузи фигурираха наемането на кола и избора на маршрут. С помощта на нтернета обаче, и на няколко намеси на живо където се наложи, ги разрешихме и аз създадох първоначалната план-програма. изпратих я на всички в очакване на коментари, но в последствие се оказа че те или не са имали време да я прочетат в детайл, или поради липса на добра представа за алтернативите не са имали коментари.

Пристигането

Не знам толкова много за това как е минало пътуването към САЩ, но от наша страна цели четири дни подреждахме, чистихме и се чудехме какво евентуално може да потрябва и дали е в наличност. На 19 вечерта, при лек дъжд навън, посрещнахме тримата Хинови на летището в Сарасота и се придвижихме до вкъщи.

Спалният режим за следващите четири дни беше следният: родителите в спалнята, Ели и аз в хола на надувен дюшек или на диваните, и Тад в стаята за гости (там има единично легло).
На следващия ден направихме разходка до университета, където аз пострадах от сериозна атака на отробни мравки. Но това не помрачи нашия тур. Спряхме и при професор Хикс, главно действащо лице в моите академични приключения. (Повече снимки от района, където живеем и университета ще има скоро в Picasa). В последствие взехме количката под наем, за да можем да се движим из Сарасота.

През следващите дни се отдадохме на лежерни занимания. Отидохме до близкия (по Американски стандарт) музей на Салвадор Дали. Понеже билетите не са много евтини, аз останах отвън да чета на една пейка, където ме обсра птица. Казват че това е на късмет...

Посетихме няколко събития свързани със завършването, както и самата церемония. от всички тези мероприятия се награбихме с безплатни храни, до наяждане че и за вкъщи. Церемонията по завършването също предложи емоции - поради ураганни образувания в залива имаше опасност да я пеместят на закрито, а в такъв случай на всеки студент щяха да позволят само по двама гости. За щастие в деня на събитието нямаше такива ексцесии и всичко мина много гладко.