Пътят към Катманду беше дълъг. На подстъпа към летището в Истанбул ми козирува камион войници, като за довиждане от континента. След това на влизане през скенера обстойно разгледаха моето въже за скачане с тежести в дръжките - не знам, на бомба от тръба ли е приличало, или какво? Накараха ме да чекирам двата багажа, защото ме повериха и за ръчен, а такъв можело само 7кг, но за щастие общото тегло на чекираните беше под 23кг, та не ме таксуваха. И така отлетях - само с една торба багажчета дето не исках да ги пускам сами.
Много часове по-късно кацнах в К-ду по време на следобедния дъжд. Сега е дъждовен сезон, и от въздуха градът има значително по-зелен и приятен вид отколкото при миналото ми идване.
Къщички за пренясане си търсихме в неделя. Диди ни забра и разведе на четири места, но за съжаление всяко имаше недостатъци, които не можем да превъзмогнем. Първото беше огромна, много красива и архитектурно итересна къща с три спални с бани, градинка и всичко необходимо, но срещу нея се намира някакво ужасно място тип ковачница-металорезница, където един куп Непалци по цял ден блъскат тенекии и режат с флекс. Явно за туй къщата попада в ценовата ни категория. По-нататък: една къща без 'характер', само спални и мънички банички, плюс типични червени мокети със златни мотиви и кухня (сериозно!) с неоново розови и зелени шкафове; друга със само една тъмна баня, и то с мозайки (о не!!), както беше и в кухнята; и една все още в ремонт, чието основно предимство е, че се намира в същия двор като наши познати. Днес ще продължаваме, явно.
Днес диди сготви (между другото) раита, индийска 'салата, която е кисело мляко с подправки и краставици, домати и лук надробени вътре, и пържени парчета бамя с подправки. И двете ми харесаха.
Няма коментари:
Публикуване на коментар