иновации за смъртния

Напоследък ми попадат някои много интересни новини относно начините човек 'да си отиде'. Тази тема отдавна ми е интересна - защо сме оковани от традицята дори след смъртта? Обикновено има само два варианта: да те закопаят в земята, след химическа обработка (освен при стриктните евреи), или да те превърнат в пепел. И при двата варианта остава нещо за спомен на наследниците, което си е много важно за повечето хора, някак си им помага да се примирят със смъртта на близките. Ако няма желание за такъв вид свързаност след смъртта, тялото може да се даде на морето или, не твърде предпочитан вариант, човек да дари останките си за научни иследвания, или при възможност някои от жизнеспособните си органи на нуждаещи се от трансплантация.

Да видим набързо потенциалните нововъведения в света на починалите. Всички, на които се натъквам, са свързани с желанието да се сведат до минимум отрицателните последствия за околната среда. Шведска компания предлага едно по екологично съобразно погребение, което позволява пълно разграждане в земята. За целта предварително тялото се раздробява чрез моментно замразяване и се премахват течности и метални предмети (илюстрация). Следва кремация или погребение в лесно разградим ковчег. В седем Американски щата е узаконен процес, който използва основно (в химически смисъл) вещество за да разгради меките тъкани и свежда останките до стерилна течност и пепел, която се запазва като при кремация. Джей Рим Ли пък разработва гъбна колония, която да израстне в костюм за мъртвия и да разгради напълно тялото. За сега никой от тези методи не е широко разпространен, но науката и бизнеса често изпреварват промените в общественото мнение по този начин.

Разбира се, тези нови варианти вероятно обиждат някои хора, защото погребалните ритуали са свързани с много емоции и религиозни вярвания. Всяка религия си има (до различна степен) строго определени начини за справяне с тялото според вярванията за по-нататъшния път на душата. За мен тези ритуали са много интересни, защото са много детайлни, свързват идеи за морал, живот и смърт, и включват специфични роли за повечето участници в семейството и обществото, които маскират или дават личните чувства в една яростна борба за спазване на благоприличие. Повечето религии и култури очакват от семейството на починалия да проведе някакъв вид обществен спектакъл, да даде възможност на други от общността да изразят съболезнования, и всичко това може да изисква сериозни материални и емоционални жертви.

В Непал Будистките и Хиндуиски ритуали целят да предпазят душата от това да се задръсти някъде на неподходящо място. Будистите оставят тялото за три дни, защото вярват че на душата и е нужно това време за да се откъсне от тялото и още по-дълго за да отпътува окончателно, докато Хиндуистите смятат че тя се опитва веднага да си отиде и предпочитат бърза реакция. И двете групи погребват или по-често, поради липса на гробищни терени, кремират мътрвите си чрез изгаряне на клада, след което връщат пепелта им във водите на реки смятани за свещени. Има и по-нататъшни действа за почитане на починалия, например да не се ядат определени храни и да не се носят определени дрехи, както навсякъде. Традиционният Тибетски ритуал за отпращане на мъртвите 'в небето' пък се възползва от специален вид лешояди; съществува и подобен ритуал сред Зороастрианците (Парси) в Индия, при който останките се поствят на открито заградено място наречено дакма за да бъдат преработени от слънцето и птиците.

Интересното е, че при всички тези традиционни методи главната идея е тленните останки да станат отново част от естествения околен свят, докато на запад много общности залагат на един вид модифицирана мумификация, изграждането на каменни паметници и дълготрайни кофчези. С тези действия все едно се опитват да задържат течението на времето, въпреки че основна идея и в техните религии че 'всички прозлизаме от прах и в прах се възръщаме'. Именно този неизразен импулс на хората да се опълчат срещу собствената си смъртност, зедно с последствията му за природата, се опитват да променят изобретателите на новите техники за справяне с тялото.