12 октомври 2011 г.

к'о пи на ко пи пи?

Стигнахме и до един от най-нашумелите острови в Тайланд - Ко Пи Пи. На отиване, лодката беше притеснително претоварена. Слязохме на протока между двете части на острова и веднага множество посрещачи ни офертираха за какво ли не, ососбено стаи и еднодневни екскурзии, но ние си знаехме, че евтините квартирки са от другата страна. Пространството между кея и другия плаж е пълно с ресторанти, барове, интернет клубове, агенции за гмуркане, рибен пазар, и всевъзможни сергии. Много от тези са с чуждестранни собственици и работници. Ние се установихме в палмова колибка, която ни показа елегантна транссексуална дама. Предупреди ни, че поради близостта на плажа и баровете по него, нощем е шумно - и така си беше.

Извън сезона и при дъждовно време явно баровете там (както и всички останали) се надпреварват да правят промоции, като най-впечатляващите бяха 3 на цената на 1 кофи какъвто искаш замразен плодов коктейл; става въпрос за малките кофички тип от течен шоколад (или само аз ги помня онези?). Препоръчвам например комбинациите диня с водка или класически кокос с ром. Имаше разбира се и кофички на самообслужване, с безплатен лед и лимони.

Напитките на страна, беше доста дъждовно като се разкарвахме из острова. Бяхме ненаситни и откъм храни, особено суши, защото в Непал не е препоръчително да се ядат такива работи, и разните класически тайландски манджи с кокосово мляко. За мое щастие имаше много котки и малки котенца в нашия район, които ни развличаха с непохватните си игри. Едно приличаше на негатив на нашата котка:



Когато най-после слънцето ни се усмихна, наехме двоен каяк и отидохме на колко половон час гребане настрани на друг плаж, където има риф и рибки. Акостирахме с преобръщане, но иначе сме големи майстори на каяка, както и на шнорхелите. По-нататък аз ходих и на организирано посещение на два други рифа, където също беше невероятно изобилието на риби, но все ме наобикаляха малки баракуди (от половин метър) и ме гледаха втренчено, докато не ми стане неудобно и не се върна в лодката. Ходих и до "плажът", където е много крависо но имаше токова много други посетители, че не ми хареса ососбено. Разкарвахме се и с дървена лодка с перка изнесена на няколко метра назад.
Капитанът ни черпи пресен ананас, почистен и изрязан с дръжка от ественото си стъбло. Корите хвърли във водата, което предизвика рибите да се борят за парченца в голям облак около нас. Имаше най-различни, но най ми хареса една която се яви само за кратко, бяла на сиви петна като леопард. Малко е стряскащо както си се носиш на няколко метра над рифа да стигнеш до ръба му, където спира да се вижда в безбрежна синева, но всъщност там се разкарват най-интересните риби, така че човек претръпва.