31 октомври 2011 г.

Общи приказки за терай

Терай е рай на изобилето: до десет метра под земята има чиста вода, целогодишно могат да се садят различни култури. Ориз през дъждовния период, царевица или пшеница през сухия, картофи, лук, чесън, бобове, тикви, бами, рапица (тх Ели канола?), босилек и други подправки, захарна тръстика и най-невероятно силната мента. Едно храстче от тази мента сега се мъчи да се съвземе от пътуването до вкъщи. Изобилстват и овощни дървета и храсти – манго, банани, ананаси, папая, кокос, ябълки, фурми и ядки. От към животни, някои хора имат млекодайни крави, други такива биволи, и кози, които обаче са само за месо, кокошки, патици, гъски. Почти всички отглеждат и гълъби – “ако си болен, хапваш си един гълъб, и си като нов”. На вид бяха много по загладили перо от градските ... Ядат и дребни сомове и по-едри змиорки, които живеят из оризищата, но там има и много змии, включително кобри.

Докато бяхме на гости менюто беше следното: За закуска, чай (който винаги е с много захар) и биволско мляко, грис ако те чака път; по-късно преди обяда сьел (пържено тесто в различни форми) или парче захарна тръстика.
Основното ядене, което се поема с ръце разбира се, е под формата на нещо от зърнена култура което се смесва с малки купички или купчинки леща, къри, задушени зелени листа, мариновани неща и понякога мазнина извлечена от биволското мляко. Съответно на обяд ядохме дал-бат (леща-ориз) със зеленчуково къри (таркари), нещо като спанак или лапад, малко маринована паста от манго, лимони, чесън, къри и др. за допълнително овкусяване, плюс кор (ферментирало биволско мляко).Предложиха ни и следобедна закуска пак от сьел или прясно печена тиква, с чай.
Вечерята е на същия принцип като обяда, ориза може да се замени с роти (пърленки от оризово тесто), мамалига/качамак или, което най-много ми хареса, мляко с ориз, но с кокос и подправки – на светлинни години от млякото с ориз, което предизвиква асоциации с детска градина.

Заедно с типичната вечеря хапнахме и веднъж козе месо, което Тад и Дипеш готвиха заедно, и веднъж панирана змиорка. Така и не мога да свикна на тукашния маниер да се кълца ‘месото’ направо заедно с всякакви кокали и други части. На отиване, понеже още не бяхме пийнали живителна биричка след първата част от пътуването, се излъгахме да си поръчаме къри с пиле в едно заведение в Хетода. С гордост ни поднесоха “местна кокошка” на парчета, включително на мен ми се падна единия крак. Дадох го на Дипеш, той каза супер, така неговите крака ще станат по-силни.

Козето и змиорките купихме от пазара, което не ни остави ни най-малка надежда за хигиеничност, за това пък бяха възможно най-пресни. През целия си престой не се разболяхме нито веднъж. Това е направо постижение, защото в Катманду винаги над нас тегне сянката на унищожителна диария. Майката на Дипеш, или сестрите му, готвят на биогаз събрана от собствените им животни в затворена кухня, която не е част от къщата, или на огън навън. Обикновено ядат на пода в кухнята, но докато бяхме там ядохме и на покрива, защото там е прохландо, виждат се звездите, и по време на вечеря тока беше спрян така или иначе.

Както при всички гостоприемни провинцилани домакини, няма начин да ги накараш да спрат да ти сервират, освен чрез някоя кодова дума или фраза. Например, за някои хора в България “не, благодаря”, “мерси, стига ми толкова” и подобни не са от значените, само “не ща!” може да предотврати неспирното пълнене на чинията и не се счита за грубост. Дипеш ни открехна, че в Непал паролата е “байо”.

Както си седяхме в двора един ден се яви близък приятел на Рам, бащата на Дипеш. По същия начин се явиха да ни видят и дани приказват много хора, особено по-възрастни, но този другар за разлика от тях ни говори на Английски. В региона се ползват няколко езика; Дипеш говори, или поне поназнайва (каква весела дума!) Непали, Хинди, Боджпури и Английски; телевизията е най-вече от Индия, но има и Непалски канали разбира се.

Та, този човек е областен представител за област Нараяни в ЦК на КПНОМЛ - Комунистическата партия на Непал (Обединени Марксисти-Ленинисти). Когато бил на 14 лежал в затвора за агитация, и оттогава е кадър на партията; по образование е юрист, бил е на образователна програма в Германия, посетил е родното място на Енгелс. Абе, много благ и хипнотично синеок Непалец. Те с Рам всъщност са преселници в терай, бащите им са дошли от хълмовете със семействата си. Рода на Дипеш са брамини по каста.

Обясни ни, че токът се поддържа от СКР (Селищен Комитет за Развитие), както и всичко останало в селото. СКР са “новата” мода в Непал и Индия, която заменя стария Панчаят или кралско-феодалните структури на местно управление. Доколкото съм чела по книгите (преносно), има доста припокриване в двете системи, от към членство и приоритети. Все пак тези комитети някак си мобилизират хората, път са си построили сами, всяка година заедно почистват коритото на реката от наноси от миналия дъждовен сезон, за да тръгнат отново ония мити напоителни канали.

В Непал има 75 региона (обединени в няколко области), накои региони са в терай, други в хълмовете и трети в планините. Регионът, в който бяхме има 98 села и няколко големи града. Всяко село има чок, покрито централно място където се правят общи събрания. Ако има сериозно престъпление или друг подобен проблем , глашатай свиква народа, изсипват се на чока, разправят се, разбират се ... само ако не могат сами да си решат проблема се обръщат към полиция и други подобни пипала на централната власт. Отделена е една нива, от която приходите са за заплата на местния учител. И с него се запознахме, странна особа. Облечен само в бели дрехи и обувки, специалист по счетоводство, което масово се учи по теи земи, този младеж също ни говори много ясно на Английски, и то така спокойно и омайно, че добих усешането че е монах отвърнал се от манастира (това е чиста спекулация).