Тихар

Празникът трае пет дни и започва с пуджа за гарваните, които са многобройни и се считат носители на мъка, за това им се поднася храна на покрива. Това беше в понеделник. След тях се почитат кучетата също с храна, цветя и тика (червена боя на челото), защото те са пратеници на бога на смъртта. След тях се почитат свещените крави и Лакшми, богиня на богатоството. Започват светлинните и пиро-ефекти, децата обикалят по къщите и с празнични песни 'сурвакат' за пари, ориз и сладости. На четвъртия ден някои почитат биволи, други кравешка тор (последователи на Кришна), трети тялото си. Последните са Неуари, за тях новата година започва на този ден; Индийския календар също започва тогава. В Непал действат западния календар, Индиийския календар (официален на администрацията), и Неуарския календар. Неуарите са група с по-скоро културно отколкото етническо или географско определение, със специфичен език (както и много други групи в Непал). Непалската нова година пък била през май, поне така ми казаха моите ученички. Иди ра’збери! :П Всички използват азбуката Деванагари, която е доста объркваща, а за молитвен език ползват Санскрит, който считат за първоизточник на всички езици.

снимков материал вижте във ФБ, или чрез Prezi:


По време на Тихар навсякъде се продават нанизани и насипни цъфнали невени и детелини, защото те се ползват за украса на къщи, олтари и хора. Продават се и бомбички, пиратки, бенгалски огньове и фоерверки, които Никеш, Дипеш и Анджана много харесват. Всяка вечер правихме звиково и визуално шоу, а една сутрин, след като отмина деня за почитане на крави и техните изпражнения, взривиха купчина тор която беше ритуално поставена в двора.

За празника на чока поставят едно голямо бамбуково скеле, няколко метра високо, с люлка. Идеята е, който може и има желание да се засилва като махало, и така да се доближи до небесния рай. Дипеш е много ловък на това съоръжение, както и в катеренето на дърво без клони (показа ни, когато окастри храна за козите). Аз също се пробвах на люлката, но не постигнах голяма височина. Затова клекнах от едната страна, а Дипеш прав от другата засили комбинираната ни тежест до много страшни висини. Добре, че вече беше тъмно, иначе сигурно щеше да е още по-ужасяващо... сериозно, вкопчих се здраво във въжетата, защото ми се струваше, че няма начин да не се треснем в земята. На спиране все пак стана инцидент – Дипеш прекалено рано се опита да стъпи на земята, при което неговото лице срещна моето коляно. Така още на първата вечер сцепих устната на домакина и взех да накуцвам.

Всяка вечер, освен посещението на пеещите деца, се включихме и в една подвижна дискотека. Това представлява голяма тонколона, някякаво устройство с памет и много песни, и една флуоресцентна крушка закрепени върху колело, като цялото нещо се движи от къща на къща и прави джънгър. С него се движат колкото се съберат хора, отначало плахо плахо се навъртат, докато някой не бъде ибутан в средата да изпълнява танци. Може и по двойки. Другите пляскат и подвикват, ако представлението си заслужава, естествено. Искам да ви кажа, че това не е някаква непринудена забава – личи си, че тези дето се осмеляват да танцуват дълго време са се упражнявали в джижения като от филмите на Боливуд. Може музиката да звучи на места като за кючеци, но би било прекалено вулгарно. Не че няма движения с таз, но предимно изразните средства са ръцете. След едно-две парчета, които са безкрайно дълги така или иначе, се почва бак байло-то, след това всички се местят в друг двор.

Полседната вечер тази амбулатна дискотека събра най-много хора, няколко от тях силно пияни. Те най-весело и бурно се раздаваха на дансинга, а най-умелите трезви танцьори агресивно ги предизвикваха да се надиграват. През цялото време ни подтикваха и ние да се включим, и селото тихомълком взе решение, че ако дойдат в двора на Дипеш просто няма да можем да откажем ... какво да ви кажа, като се събраха 50 човека и ни притиснаха, се оказаха прави. Дадохме всичко от себе си в опити да имитираме техните танци, макар да не бяхме пили нито глътка алкохол, та дори Дипеш и баща му се включиха по едно време с демонстрации и насоки. Какво силно, колоритно преживяване – за нас както и за публиката, която пляскаше и ни окуражаваше бурно.

Бай тика е последният ден на Тихар. Названието идва от думата за малък брат (бай*) и думата за осветеното полагане на цветен прах на челото (тика), защото чрез церемонията сестри и брята се молят за здравето един на друг и си разменят подаръци. На този ден не се яде докато не приключат ритуалите, а по някакъв начин беше определено че е най-подходящо те да започнат точно в 11:57. Предварително Никеш направи шестолистна мандала от бял, жълт, и розов прах на циментовия под на едната стая. около тази мандала се натрупаха дарове от различни храни, мазнина, пари и растения, особено листа от пипал (Фикус религиоса). Кой ти знаел, че смокини и фикуси са един вид дъвета... това дърво е също от тях и се счита с особено духовно значение. На много места в Непал има огромни такива дървета, а под тях молитвени олтари.

Пред това изобилие от дарове, значението на всеки от които по отделно нямахме шанс да разберем, седна Рам и започна молитви на Санскрит, като освещаваше с жълти и червени краски някои от приношенията. Противно на очакванията ми, от останалите не се изискваше да са сериозни и безмълвни - Дипеш продължи да ни обяснява това онова, а сестрите да подготвят по-нататъшните обреди на нормално висок тон. Този вид изпълнителност и вяра, но без пресилено (да не кажа престорено) страхопочитание, ми допадна. Същността на бай тика е това да се заздравят връзките между сестри и братя - за това, например, майката на Дипеш беше отишла в къщата на брат си, и аз не участвах в ритуала по същото време като Тад, което би било неуместно.

Първо се провежда церемония за здраве и дълголетие на братята: Сестрите три пъти обикалят и правят непрекъснат кръг от осветена вода около братята. След това се слага един орех на прага, с червено, жълто и цветчета, и се чупи се с един удар изхвърля навън за прогонване на злото. До края на ритуала не може да се излиза от помещението, за да не нахлуе обратно. После сестрите помазват главите и ушите на братята си с масло за коса (което тук се употребява масово като козметичен продукт). С поставяне на цветчета, за сила се освещават коленете, раменете и главата на всеки брат. Следва поставянето на самата тика – прави се шаблон от бананово листо, за да остане изрядна линия накрая, а не абстрактна рисунка по цялото лице. След това се полага основа от жълт прах смесен с мляко и по нея се нанясат седемте цветни праха -- започва се с класическо червено, оранжево, зелено, жълто, бяло, индиго, розово. Всеки си има отделно значение, но отново тук не достигат мотивация и думи за да ни ги обяснят. След като са получили тика, братята получават и храни и други подаръци (калпаци, кърпи) от сестрите си. Накрая биват закичени с гирлянди от цветя: колкото цветчета има по тях, толкова години да живеят. Ние тези гирлянди ги направихме заедно предната вечер. Братята прилагат същата процедура с тиката на сестрите, но за разлика накрая им поднасят храни и пликове с пари. Рам няма сестри, за това се намесих аз. Така същевремнно станах леля на Тад, който побратими Самджана и Анджана.

*голям брат е дай, голяма сестра диди, малка сестра байни/бойни