Бяхме на двудневно приключение с каяци в централно-северен Непал. Оказа се, че два дни е твърде кратко за да се научи човек на всички умения, които може да му потрябват! Река Боте Коши има някои много коварни бързеи, за това е много подходяща за рафтннг (това беше нашата цел, всъщност, но за дните които искахме вече нямаше места в лодката - за това, каяци). Ние, за щастие, не се пускахме точно по най-злите бързеи, не знам какво ще да е там.
Карта: каяци
Лагерувахме на плажа на реката, от там се виждат едни огромни планински върхове, дето се намират в Тибет. вечерта запалихме огън, организаторите ни сготвиха манджи и сложиха свещи из лагера, завъртяхме малко уиски - много задушевно. А какви звезди! Едри, ярки, и дребни светлинки, въобще всякакви, каквито само на Атолука се виждат. Между другото, бяхме заедно с групата които бяха на рафтинг, тоест тези, които запълниха иначе нашите места и ни вкараха в по-големи авантюри.
Първия ден се учихме да гребем и да се насочваме в желаната посока според течението - което аз така и не усвоих! Освен това се учихме как да се изтласкваме обратно ако се преобърнем с каяка. Каяците за бързи води им се ползват с шприцка, която покрива отвора и не позволява да се пълнят с вода при нормални обстоятелства докато препускаш из бързеите, и ако знаеш какво правиш можеш, в случай че се обърнеш надолу с главата, да се изтласкаш обтано и да продължиш. Това също не го овладяхме, макар да се ушражнявахме доста, за това пък ни стана много студено. Все пак тази река се стича от ледник, ноември месец е... бяхме с неопрени, но като почнеш да тренираш да се въртиш под водата някак си става студено. Та, ако не можеш да се завъртиш обратно, тоест да се подадеш пак от водата, теглиш шприцката и се откъсваш от каяка.
На мен аварийната процедура ми се наложи само веднъж, много скоро да не кажа веднага след като тръгнахме, на първия хищен бързей. имаше много дълбоки вълни, ако мога така да кажа, и понеже инструкторите викаха 'напред! изправи по течението и греби, напред!', аз се вглъбих в това да не се завъртам, и се наерих под водата. За щастие беше на много дълбоко място, не се ударих в нищо, и след кратък неуспешен опит да се оттласна и завъртя обратно, се из-шприкцах извън каяка. От там нататък реших, че все пак не е фатално да се въртя перпендикулярно и както и да е спрямо течението, стига да поддържам глава над водата.
Все пак ми липсват някои основни умения - ако чоек, който знае какво да прави и как, се придвижва по реката на зиг заг спрямо желанията си и течението, аз се придвижвах на спирали, тоест много се въртях без да искам. Общо се пускахме около пет километра всеки ден, като на втория ден имаше повече бързеи по отсечката. Аз ги преодолях всичките овсен онзи, първия. Е, на някои най-екстремни бързеи минавахме по двама, тоест захващахме по два каяка за стабилност, но иначе на много места се борих хладнокръвно и усшешно, включително там където инструкторите дадоха ясни знаци, че е много важно да минем от дясно, но пък аз не успях да стигна до там, например.
Абе, ще има още такива приключения май.
Карта: каяци
Лагерувахме на плажа на реката, от там се виждат едни огромни планински върхове, дето се намират в Тибет. вечерта запалихме огън, организаторите ни сготвиха манджи и сложиха свещи из лагера, завъртяхме малко уиски - много задушевно. А какви звезди! Едри, ярки, и дребни светлинки, въобще всякакви, каквито само на Атолука се виждат. Между другото, бяхме заедно с групата които бяха на рафтинг, тоест тези, които запълниха иначе нашите места и ни вкараха в по-големи авантюри.
Първия ден се учихме да гребем и да се насочваме в желаната посока според течението - което аз така и не усвоих! Освен това се учихме как да се изтласкваме обратно ако се преобърнем с каяка. Каяците за бързи води им се ползват с шприцка, която покрива отвора и не позволява да се пълнят с вода при нормални обстоятелства докато препускаш из бързеите, и ако знаеш какво правиш можеш, в случай че се обърнеш надолу с главата, да се изтласкаш обтано и да продължиш. Това също не го овладяхме, макар да се ушражнявахме доста, за това пък ни стана много студено. Все пак тази река се стича от ледник, ноември месец е... бяхме с неопрени, но като почнеш да тренираш да се въртиш под водата някак си става студено. Та, ако не можеш да се завъртиш обратно, тоест да се подадеш пак от водата, теглиш шприцката и се откъсваш от каяка.
На мен аварийната процедура ми се наложи само веднъж, много скоро да не кажа веднага след като тръгнахме, на първия хищен бързей. имаше много дълбоки вълни, ако мога така да кажа, и понеже инструкторите викаха 'напред! изправи по течението и греби, напред!', аз се вглъбих в това да не се завъртам, и се наерих под водата. За щастие беше на много дълбоко място, не се ударих в нищо, и след кратък неуспешен опит да се оттласна и завъртя обратно, се из-шприкцах извън каяка. От там нататък реших, че все пак не е фатално да се въртя перпендикулярно и както и да е спрямо течението, стига да поддържам глава над водата.
Все пак ми липсват някои основни умения - ако чоек, който знае какво да прави и как, се придвижва по реката на зиг заг спрямо желанията си и течението, аз се придвижвах на спирали, тоест много се въртях без да искам. Общо се пускахме около пет километра всеки ден, като на втория ден имаше повече бързеи по отсечката. Аз ги преодолях всичките овсен онзи, първия. Е, на някои най-екстремни бързеи минавахме по двама, тоест захващахме по два каяка за стабилност, но иначе на много места се борих хладнокръвно и усшешно, включително там където инструкторите дадоха ясни знаци, че е много важно да минем от дясно, но пък аз не успях да стигна до там, например.
Абе, ще има още такива приключения май.
Няма коментари:
Публикуване на коментар