10 ноември 2012 г.

катерушки

Катерушките - много хубава дума, между другото, по-образна от "детски площакди", което ми звучи подобно на ракетни площадки - но пък има и дестки площадки с ракети катерушки...  та, катерушките ни казват толкова мого - те са един общ знаменател за благосъстоянието и развитието на даден град. Показателни са за много други неща, и хората, които сме порастнали с разнебитени, изкъртени, ръждясали катерушки, сме особено чувствителни към тези неща.

С удоволствие забелязах, че състоянието на катрушките в София и други градове в България по пътя от границата с Турцуя до там е силно подобрено.  Има много нови и разнообрази неща за "кърцопиване", както казваше дядо, а на други места просто са освежени и поддържани старите катерушки тип глобус, лодка, и куб от кубове, които всички знаем и обичаме. Да им завиди човек на днешните деца, такива разнообразни и прясно боядисани в ярки цветове катерушки си имат! Циниците ще кажат, да, ама всичко веднага се троши, освен това се прави като за пред избори и от частни спонсори, или за да се усвояват Евро-пати и тн. Тези неща може да са верни, според мен причината не е толкова ажна, колкото резултатът, и въпреки някои вандалства, все пак има повече катерушки в добро състояние - ура! Спомням си преди може би десет години, когато в София в Царската градинка бяха сложили нови катерушки (спонсорирани от Данон или нещо подобно), и ние въпреки че вече не бяхме на възраст да ги оценим напълно, ходихме много пъти да ги употребим.

В Непал няма обществени катерушки (ако има, не знам къде са и какво представляват!). По Хиняуистките празници, тоест през Октомври и Ноември, поставят едни бамбуови люлки, на които децата се размятат. Много е страшно всъщност! Иначе няма съоръжения, освен в някои частни дестски градини. Това ме връща на значението на катерушките - какво показват за хората?

Катерушките показват, на първо място, че има много деца, което може да значи че хората гледат горе-долу оптимистично към бъдещето (но това се отнася по-скоро за по-развити държави, в третия свят многодетството се диктува от социални разбирания за семейството). Освен това показват отношението на хората към самите деца, дали мислят че е важно децата да играят и да имат отредено пространство, където да се събират. Разбира се, обществените съоръженив минават през държавата, тоест това че катерушки липсват не винаги значи, че хората не ги смятат за положително нещо, а по-скоро че не ги смятат за толкова важни и полезни, че да ги изискат по каквито начини могат от властта. В Непал това със сигурност е така, защото им апо-наложителни неща, а освен това разбиранията за градска среда и обществени пространства са съвсем други и леко неописуеми.

За разлика пък, в Америка им амного катрушки, както обществени така и има много частни. Но там нещата са малко по-различи - държавата (или щатът) с едната ръка дава, а с другата бие шамари, тоест за ползването на катерушки има всяакви правила. Станах свидетел на един много ярък пример в центъра на Ню Йорк, където една страхотна площадка с катерушки и дори водни пръскащи неща има сигурно 30 реда указания и правила, включително до каква възраст и тегло деца да ги ползват, винаги да са придружени, да не се пуши, и други които не си спомням. В някои от тези работи определено има смисъл, но усещането е малко като в затвор; това си е Амриканския стил, какво да се прави. Трябва да има някаква златна среда, и може би в България тя ще се получи от само себе си. Както и да е, исках да споделя радостните си наблюдения, че вече има яки катерушки.