Куала Лумпур

Пристигнахме в Малайзия късно вечерта, готови за всички несгоди, които може да ни представи летенето до нова държава. Но за изненада и багажите ни бяха на място, и предплатеното от летището такси успя да намери адреса на нашата любезна домакинка Катя. Евтиното летище е на около час от града, като има е рейс на всеки 15 минути от метро/Ж.П. станция КЛ Сентрал и обратно.

Китайския квартал в центъра

На сутринта се впуснахме в дирене на визи за Мианмар, в лек потрес от контраста с Шри Ланка: в Куала Лумпур много неща, особено обществената инфраструктура, са не само смислени, но добре обозначени на Английски и лъскави. Самият визов процес се движи не от посолството на Мианмар, а от туристическа агенция в центъра, която предлага еднодневна услуга (виза за 28 дена) срещу 180 МУРа и съответните документи. Не успявайки да намерим агенцията седнахме да пийнем кафенце и налазим wifi-мрежата на едно от кафетата (кафе от калибъра, който желаем се оказа лесно за намиране в града). Агенцията се оказа буквално над главите ни - на вторият етаж в сградата в която беше кафето и подадохме документи бързо. Така изпълнили първата си мисия преди 9.30 сутринта, се отдадохме на шляене из центъра: обгледахме Масджид Джамек, джамията постороена там, където се сливат двете реки дали името на града, площада на независимостта, музея на града, китайския квартал, старата гара (страхотна сграда).

Масджид Джамек и двете реки

Междувременно се сблъскахме с неудачните български и американски системи за банкиране; много беше важно да добием количество идеални нови доларови банкноти за Мианмар, но като че ли никой банкомат не искаше да ни откликне на никоя карта. Вечерта се консултирахме с Катя, която ни препоръча машините на  по-адекватна банка. Така на втория ден успяхме да резлизираме и мисията с доларите, макар и след значително обикаляне и разпитване за курсове, състояние на банкнотите и т.н. През цялото време се чудехме дали всичко това не е ненужно, но в Мианмар разбрахме, че наистина са педантично взискателни към доларите. Обменният курс за 100 и 50 доларови банкноти е по-добър от този за по-малки, и наистина е трудно или невъзможно да пласираш стари, смачкани, надписани или позакъсани банкноти.

През останалото време в КЛ се наслаждавахме на всевъзможни храни и напитки (подробно тук), бродехме между небостъргачите и разгледахме аквариума, който се хвали с 90 метров подводен тунел - определено гвоздея на програмата е да гледаш как акули, манти, костенурки и риби се носят над главата ти и около теб.

Пипам акулка

Етнографския музей

КЛ също предлага голям парк с безплатни атракции: планетариум (интерактивен, но по-скоро за деца) и етнографски музей (много интересен, показва екзотиката на племенните малцинства и разнообразни занаятчийства и форми на изкуство от страната).

Под поройния дъжд с кенчета шанди (бира с лимонада)

Гледки от метрото

Друго евтино удоволствие се оказа да се качиш на метрото с билет за най-близката станция (цените са според разстоянието) и да се возиш от тази точка до единия край на линията и после до другия, защото трасето извън центъра е на надземни, издигнати релси. Така човек добива представа за мащабите и кварталните  панорами на КЛ.Еднорелсовия метро-влак предлага подобни предимства и в центъра на града, но за него билетите са по-скъпи в сравнение.

Панорама от покрив

Направи ни впечатление, че нашите сънародници в КЛ са силно убедени, че градът е твърде опасен за да се излиза вечер без кола. Ние не сме се усещали застрашени  из централните части по време на престоя си. В центъра повечето ресторантчета и магазинчета затварят до към 21ч, а метрото работи до 23.30ч.

Изобщо градът е от големите, излъскани многомилионни мравуняци, в които хората отиват с няколко цели - да работят, да работят, да работят и накрая пак да работят. На нас като на хорица временно разчупили оковите на корпоративното робство ни се стори екзотично и забавно, поне за няколкото дена докато дойде времето за полета до Мианмар.