11 август 2014 г.

Я, Янгон!



Янгон (Рангун) е столицата на една държава, където всичко има поне по две имена: Бирма-Мианмар. От тези места с твърде много история на глава на населението, с колониален период (Британски), съвременни междуетнически конфликти, и военна диктатура облечена в държавния еквивалент на човешки дрехи, тоест фасада на демокрация.

Много се вълнувахме и подготвяхме за пътуването в Мианмар (Бирма), защото туризмът там е в странна фаза на развитие (бил е изцяло контролиран от военната хунта в миналото като още един източник на долари, в последно време уж се либерализира, но нещата май се развиват доста бавничко).  Оказа се вярно, че за обмен на валута взимат само непорочни долари от новите емисии, но противно на предварителните сведения, беше възможно да се изтеглят пари от обикновен банкомат в столицата.
Бирманският език съдържа странни за нас звуци и се пише на своя азбука с привлекателно закръглени букви. Не по-малко неразбираема е връзката между тях и латиницата: има поне четири системи за транскрипция, и това в добавка към дублиращите се названия на местата може да доведе до проблеми в общуването. Като цяло малко хора в Мианмар говорят Английски (или други чужди езици). Всички, освен тези в туристическата сфера, съзнават че прекаленото общуване с чужденци може да им докара нежелано внимание от властите. Въпреки това всички са усмихнати и приветливи.


Първото ни приключение в Янгон беше да се завъртим по кръговата ЖП линия; тя описва елипса около централната част на града в североизточна посока от Централна Гара. Янгон е прострорно разположен град сгушен между бреговете на река със същото име и притокът река Баго, на север от Андаманското Море. Населението на града е над пет милиона. От кръговия влак се виждат разнообразни квартали и начини на живот – от къщи със солидни огради, през мухлясали панелни блокове, до тръстикови колиби на пръти над (пресъхнали през Април) блата. По гарите дремят, поради безпощадната задуха, чакащите пътници и множество жени с парчета диня за продан и деца, които предлагат охладени рециклирани пластмасови бутилки пълни със съмнителна вода. Влакът се движи бавно и спира често, ние проследяваме движението му като напасваме странните имена на спирките с картата. Пътува се три-четири часа, и макар да не е безкрайно вълнуващо, разходката ти дава усещане за мащабите и разнообразието на града.




ЖП пътници
Най-голямата забележителност на Янгон е внушителната Шведагон Пая (Пагода), действащ храм Будистки комплекси. Това е най-важният будистски храм в Минамар и може би в цяла югоизточна Азия, според местните е построена преди две или половина хилядолетия (а според историците само преди хилядолетие и половина). В центъра на храма е огромна ступа, покрита със златни плочи, които са дарявани от различни регионални монарси и всякакви хора от 15-ти век насам. На върха и има чадър от който висят над 1000 златни звънеца, а над него сфера от чисто злато, скромно инкрустирана с няколко хиляди диаманта и рубина. На върха на цялото нещо сиромашки стърчи 76 каратов диамант. (Украсите на върха не се виждат добре отдолу, прочетохме за тях, но ступата си е внушителна и без тях). В окръжност около ступата има олтари според деня на седмицата, много други храмове и олтари и масивна златна реплика на ступата. Освен това има безплатен безжичен интернет. Целият комплекс има четири входа, охранявани от двойки огромни статуи на "чинти" - лъвоподобни същества, които явно държат бизнеса с охраната на пагоди в страната. Като всички подобни храмове, изисква сваляне на обувките и консервативно облекло (блузи с ръкави и дълги крачоли или поли). Препоръчва се да се посещава по изгрев или залез заради невероятните възможности за снимки, както и прекомерното нажежаване на плочките около ступата през деня.

Вход към Шведагон и тръстикова преса

Шведагон е на върха на хълм, по който кипи от живот: в подножието има жилищен квартал и шивашки работилници, които бълват керемидено-оранжевите одежди на монасите, по подстъпите продават всевъзможни дарове, сувенири, плодове и сокове от прясно пресована тръстика, и младежи се надиграват в чинлон – игра с куха топка, плетена от тръстика. В Янгон са забранени моторите и скутерите, което го прави по-малко задръстен от други Азиатски градове с тези размери, но движението си е все така хаотично. 












Чинлон
Чинте


Докато се разхождахме из централната част на Янгон, се промъкнахме на покрива на един от малкото небостъргачи, Кула Сакура. На последния етаж на сградата има скъп ресторант, от където се виждат уникални панорами на града и калните реки около него – но ние се качихме направо на покрива. Известно време гледахме и снимахме, докато не дойде охраната да ни каже, че не можем да бъдем там. 

Колониална архитектура и Пагодата на Мира

Централната гара и национален стадион



В Янгон посетихме също и зоологическата градина, не толкова отчайваща колкото си мислехме, и някои по-малки пагоди украсени с мозайки от натрошени цветни и огледални стъкла. От пощата купихме марки, които в последния момент преди да напуснем страната се опитахме да ползваме без да си даваме сметка, че не става без лепило. 

Огромни лешояди
Игриви мечици
Мамешиби




Няма коментари:

Публикуване на коментар