Лидерството: женско, мъжко, трето, общо?

През Март спечелих (трето място) книгата “Лидерство и половете: Използвайте наука за пола* за успешен бизнес” с поста си за неизнесен TEDtalk от организаторите на TEDxMladostWomen. Книгата има няколко оснивни постулата, по-точно че хората с предимно мъжки или съответно предимно женски мозък (което не е задължително да съответства на пола на човека) са еднакво способни да бъдат лидери, но ползват различни предимства на своя мозък. 

Книгата на Барбара Анис и Майкъл Гуриан предлага стратегии за успешна работа в смесен екип, както и много примери за сложности при общуването на хора от двата типа и как да се преодоляват. Много от тези неща звучаха достоверно и интуитивно и в следващите дни ми се изпречваха разни примери за разминавания в комуникацията между познати, които по силата на психологическия феномен предпочитание за потвърждение припознавах като допълнения на списъка от книгата. 

Антропологът Хелън Фишър изучава любовта като “универсална човешка движеща сила (по-силна от движещата сила секс; по-силна от глада и жаждата; по-силна може би дори от желанието за живот)” и също черпи от теорията за разликите между мъжките и женски мозъци. Тези разлики са потвърдени на биохимично ниво и описани в началото на книгата, за да се даде солидно научно обоснование на всичко, което следва: обема кръв в мозъка, свързаността между частите му, това кои части се активират при определени мисловни процеси. 

“Женската способност да намират подходящите думи бързо, основното артикулиране, се покачва в средата на менструалния цикъл, когато нивата на естроген са най-високи. Но дори през менструацията, са по-добри от мъжете. Жените умеят да говорят. ... Понеже женските части на мозъка са по-добре свързани, събират повече частици информация когато мислят, комбинират ги в по по-сложни начини, виждат повече варианти и развръзки. Те често мислят контекстуално, холистично, както казвам мрежово.   

Мъжете често – и това са средни нива – често премахват това, което смятат за странично, концентрират се в това, което вършат, и се придвижват стъпка по стъпка през мисловния процес. И двата са много ефективни начини на мислене. И двата ни трябват, за да се движим напред. Всъщност, има много повече мъжки гении в света – има и много повече мъжки идиоти. Когато мъжкият мозък работи добре, той работи изключително добре. И аз мисля, че вървим към взаимодействащо общество, общество в което талантите и на мъже и на жени са все по-разбирани, ценени, и развивани.” мин. 11:10 -12:30

Докато разглеждаме темата през призмата на различността, всичко това изглежда много убедително. Катерин Видал, обаче, представя темата като въпрос: има ли мъжки и женски мозък? Специалистът по детерминизма в биологията смята, че всеки мозък е различен поради причини не само биологически, но и влияния над развитието му (например травми и др.). Това означава, че не е смислено да се генерализира на ниво полова идентичност, или по-компромисната идея полова склонност на мозъка.

В крайна сметка книгата е полезно четиво. Кара те да се замислиш доколко ефективно общуваш с другите (в работата и извън нея) и защо е така. Аз не се разпознах в описаните крайно женски мозъци. Авторите споменават един тест на BBC, с помощта на който можеш да разбереш в каква посока клони твоят мозък. 

Кръгла нула е ми е мозъка

Моят мозък като че ли не клони и това донякъде обяснява неохотността ми да приема тезата за различността на мозъците по диапазона мъжки-женски като водеща в  живота и лидерството. 

___________________

*Ако някой може да подскаже по-адекватен превод на gender science. ще съм благодарна. Не се брои ако има транскрибираната дума джендър.