19 септември 2014 г.

Баган: да преброиш храмовете е като да преброиш звездите


Една задължителна точка от посещението в Мианмар е районът около Баган. Тук от първите векове на новата ера до днешни дни са се надцаквали с по-големи и по-пищни храмове, докато полето от река Иравади до отвъд хоризонта се изпълни с такива.

Сутрешна дентална хигиена в пагодата, където доспивахме
Както щеше да ни се случва при всяко следващо автобусно пътуване из Мианмар, взехме вечерен рейс с час на пристигане 5 сутринта до градчето Няунг-У на север от стария град Баган. Рейсът пристигна по-рано от предвиденото и ние се насочихме към една пагода за да опънем шалтета и да поспим. На ставане ни пресрещна една жена, живуща в съседство с пагодата и ни поднесе кофа вода – в Мианмар има обичай да се предлага вода на странстващите.



Първата ни работа беше да потърсим Нещото, което отново бе пропуснало нашата спирка и продължило своя своя път. Някак пак се уреди да бъде върнато с обратен рейс към Няунг-У още същият следобед.

Следващото приключение беше да се осведомим за транспорта към Мандалей, следващата ни цел, за да знаем с колко време разполагаме в Баган. Офертата се оказа лодка с час на потегляне 5 сутринта, след два дни. След като открихме бърлогата си и спазарихме колела на цена като за половин ден се юрнахме да разглеждаме безкрайните храмове.

Тъй като не сме познавачи на будизма, в Баган най-впечатляващ ни се стори самият невероятен мащаб на комплекса. Наред със стария град (който ние не посетихме) има няколко по-известни ключови храма; но най-благо е просто да въртиш педалите из червените прашни пътчета и да изследваш на какво ще се натъкнеш. Бел.  Дидо: ама освен ако страшно не си падате по въртенето на педали в прахоляк при температура над 40 градуса тая благодат си има и неприятните страни. В много от по-малките храмове дебнат художници и творци на разни сувенири, които ти показват откъде можеш да се покатериш на втория етаж и те насочват към стоките си.



Първото ни автентично Мианмарско къри, от една манджарница изцяло на открито, се оказа посредствено на вкус. Техните манджи с ориз са различни зеленчукови и месни кърита, колкото по-мазни - толкова по-добре по разбиранията за статус. В този случай не можахме да разберем дали просто не ни допадат на вкус, или са повкиснати. Открихме, че вместо салата замезват например със незряло манго и малки пресни патладжани.



На един хълм реализирах катапултация от колелото: бях се засилила много по нанадолнището, обърнах се да видя защо се бави Дидо и загубих контрол. В подножието на хълма канавката се превръщаше в стъпаловидна бетонна структура за оттичане на вода и за да не се срещна с бетона от близо с висока скорост, пуснах колелото в движение. Настъпих го няколко пъти на различни места, докато инерцията и на двете ни маси се изразходи и отчетох щети: по мен нищо, по колелото строшен звънец и смачкана кошница. Бел. Дидо: а отстрани описаните маневри си изглеждаха направо като истинска левитация с премятащо се колело в краката.


В следобедната жега, само излежаването спасява
Както за хората, така и за животните
Залезите край Баган могат да бъдат много зрелищни и пътеводителите сочат някои храмове като най-обещаващи за това точки. Ние си избрахме не толкова натоварена точка, защото искахме да избегнем плащането на билет за разглеждане на комплекса. Популярно мнение е, че парите от такива такси отиват направо в джобовете на военните, а не за поддръжка на съответните културни паметници. Залезът се оказа посредствен сам по себе си, но панорамата на хиляди Багански храмове определено е внушителна. Дори не мисля, че може да се предаде със снимки.

Нощна сцена, различна пагода

Вечерта се отдадохме на манджи, местни бири и разтуха в Няунг У.  Открихме чудесните Мианмарски салати от незряла папая, ядки, лук, чесън, домати, джинджифил лимон и други подправки. Салатите са еднотипни като приготовление и съставки, просто определена съставка преобладава в различните видове (един вид в джинджифиловата има повечко джинджифил а, в доматената повечко домати).