Публикувано първо в Stop Street Harassment Blog
Напоследък си мисля, изглежда има по-малко уличен тормоз в София от преди – и като питам себеподобни, жени в двайсейтте и трийсейтте си, срещам съгласие. Но все пак, всички си спомняме онзи път, когато някой непознат агресивно ни се представи и ни следва по улицата; когато край нас спря кола и безцеремонно ни предложа да ни наебат; когато непознат безпричинно крещи нецензурни закани по нас, а ние стискаме зъби, поемаме въздух и продължаваме. И все още като си тръгвам пеша за вкъщи от вечерна среща, приятелката ми ме моли да звънна като се прибера, за всеки случай, както си правят повечето добри приятелки.
Трудно се превежда понятието street harassment (“уличен тормоз”? - приемам предложения) на Български. Това важи и за много термини свързани с равноправие на половете или дори капка намек за нещо като феминизъм, теми които се възприемат от много Българи с враждебност. Уличният тормоз изглежда по-рядко се случва в пространствата, които ние, жените около двайсетте, населяваме в София. Но дали това се дължи на промени в нашата външност и излъчването, което си придаваме на улицата, на катарзисно подобрение в мъжкото поведение, или и двете, си е отворен въпрос. Уличен тормоз все още се случва редовно тук, както ми потвърдиха няколко запитани тийнеджърки този месец.
Редно е да ни притеснява, че уличния тормоз в България най-често засяга млади момичета, най-често се случва в лоши квартали или по-малки населени места. В тези пространства, както и около строителни обекти и въобще там, където мъже от някои общности се срещат с непознати, най-често се случва уличния тормоз в България.
А това разделение подсилва усещането точно у момичетата от най-уязвимите сфери на обществото, че публичните пространства не са техни, не са безопасни за тях, повече отколкото за другите. Нормализира това, мъжете да гледат на телата им като на предмети и затвърдява вредните порядки на патриархата. Тези порядки, които превръщат феминизма в страшно, отблъскващо понятие именно за общностите които вероятно биха имали най-голяма полза да преразгледат подхода си към равноправие на половете.
Същото разделение оставя някои части от обществото да си циклят в предразсъдъците – расизъм, ксенофобия, хомофобия – докато други самодоволно изолират напредничавите си принципи от диалог с друго-мислещи. Не зная защо в България не се приема откритото и широко дискутиране на тези теми (за да не излезеш феминистка и да те отхвърлят за това). Темите се считат подходящи само за експерти, само те могат да имат и изразяват мнения по тези въпроси. Масовите движения против уличния тормоз и половото насилие, като Hollaback и Един Милиард се изправят (One Billion Rising), не предизвикват особено внимание в България, както става в други Балкански държави (Турция, Босна и Херцеговина, Хърватия). Някои биха казали, че проблемите ни не са толкова сериозни колкото там, но на практика не съществуват данни за да се направи подобно сравнение.
Помислете си: тези проблеми ни засягат всички, и мъже и жени. Ако не нас сега, ще засегнат сновете и дъщерите ни. Изследването на Насилието над Жени (2014, Агенция на Европейския Съюз за Основни Права; разгледайте резултатите тук) показва, че една четвърт от всички случаи на физическо, сексуално и психологическо насилие над жени с извършител друг от партньора, са в публичното пространство: на улицата, в парка, в магазина. Намесата на непознати в такива случаи може ефективно да откаже тормозещия или нападателя. Нека подадем ръка на тези части от нашето общество, които все още приемат уличния тормоз и прикриват половото насилие, да им покажем че никак не е приемливо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар