оранжевите маймуни в Танджунг Путинг

Пристигнахме в Сурабая по пладне, взехме визи и почти веднага придобихме самолетни билети за Пункалан Бун (Калимантан) на цена около 35 евро с излитане в 5:20 на другата сутрин. Решихме да напълзим летищното хотелче и да се разходим до Сурабая вечерта. На пръв поглед Ява ни се стори ужасно равна, но по-далечко от града се виждаха няколко доста впечатляващи върха - не че има свръхвисоки планини, но като започнеш от морското равнище и 2000 метра не са малко. Заподозряхме, че единият е Бромо и се заканихме да проверим по-късно.

Голямо жилещо насекомо си прибира плячката скакалец
в подземната обител

Нашият екипаж, с водача Джулия в средата

Сурабая е един от най-големите градове на остров Ява. Заедно с прилежащите му махали, села и паланки населението възлизало на над 4 милиона. Транспорта беше бавничък - от летището си хващаш Дамри (градскят транспорт на Сурабая) до автогарата Пурабая, а там се прехвърляш на някой от автобусите за центъра. Пурабая се намира на около 10 км от града, там спрират всичките междуградски автобуси. За тях влизането в града е забранено, за да не влошават и без това отвратителния трафик. По тази схема от летището до центъра се стига за не по-малко от час и половина и почти не остана време да разгледаме - хапнахме един наси горенг (пържен ориз със зеленчуци) и се отправихме наобратно.

Както си пътувахме наобратно, внезапно осъзнахме, че имаме още един час заради неотчетената часова разлика със Сингапур - време което прахосахме в безумно и неуспешно приключение за придобиване на зарядно за батериите на фотото в един гигантски мол. Ама наистина гиганстки мол, Тунджунган Плаза, където влезеш ли може да се загубиш и никога вече да не излезеш. Иначе на пръв поглед града не ни спечели, имаше някакви градинки и зелени площи между платната на пътищата приятно напъплени от местната младеж, но в страни от това не изглеждаше да притежава особен чар.

На прибиране в летищния хотел, след препускането из мола в търсене на зарядно и лутане из транспортните схеми, съпроводени от доста попътни бири, ни чакаше друга изненада: диско душ! Душът беше снабден с радио и тон-колони, и със светлини, които се сменят според температурата. Дремнахме няколко часа и в 4 сутринта се подредихме за полета.

Около 7:00 вече бяхме на Калимантан, на летището на Пункалан Бун - изходна точка за националния парк Танджун Путинг. Схемата за парка е сложничка - първо трябва да стигнеш до града, да си фотокопираш паспорта и визата и с тях да се регистрираш в полицията. После отиваш в град Кумай и си пазариш тура в самия парк. Сложният процес е приятно улеснен от летищните таксиджии, които срещу 200'000 рупии те превеждат през всичко.

В самия парк се влиза само по вода и установената схема е наем на така наречения клоток - кораб-къща на който пребиваваш докато си в парка. Корабите разбира се вървят в комплект с капитан, готвач, провизии и в нашия случай англоговорящ водач и съответно хич не излиза евтино, но за Индонезия бяхме далеч от илюзиите за бюджетно пътуване. До повечето места, които си бяхме набелязали липсваха лесни обществени транспорти, а и нивото на говорене на английски е такова, че без някой да превежда на Бахаса Индонезия има реален риск да си останеш гладен, жаден и неразбран. Типичният пакет на клоток влкючва две нощувки, няколко наблюдения на хранещи се орангутани и нощна разходка в джунглата – на която се виждат предимно насекоми и паяци, макар главната и невъзможна цел да е да се види местния вид дребен леопард.

Парк Танджунг Путинг е разположен на единия бряг на река, a на отсрещния бряг също е държавен терен. Колкото по-нагоре по реката плаваш, толкова по-черна става водата, заради многото танини съдържани в дърветата. Джунглата там е буйна, но има много плитък слой почва в който да расте, за това растенията прокарват много корени на повърхността. Къпането в реката е абсолютно забранено, защото е пълно с крокодили. През 2008 г. турист Англичанин пренебрегва забраната и чак след два дни намират трупа му нагризан от крокодил.

Дълбоко в парка е разположен център за изучаване на орангутаните, основан от доктор Галдикас, която от десетилетия броди в този район и ги наблюдава. Доколкото разбрахме в парка е вървял някакъв проект за връщане на "питомни" орангутани в естествената им среда и има три лагера в които ги хранят и в съответните часове всички туристи се тълпят да ги зяпат. В информационния център се събира информация за орангутаните, освободени от плен и техните поколения. Самият проект май не е оценен съвсем положително от гледна точна опазване на дивите видове и е на закриване - веднъж свикнали на редовна готова манджа орангутаните явно хич не желаят да търсят по-сложни схеми за изхранване в естествената си среда. Има и съвсем диви орангутани в парка, но тях практически няма как да ги видиш, защото са ужасно срамежливи.

На платформата със сладки картофи и банани

Хищно растение

Корените на джунглата

Рядка среща - див гибон

Орангутаните по природа не обичат да са в близост до хора или един до друг, с изключение на майките до децата си. Започват да раждат на около 10-годишна възраст и гледат малките орангутанчета по няколко години. Орангутан означав жител на гората; движат се предимно по дърветата, по-рядко по земята и всяка вечер си свиват ново гнездо от листа, за да им е чисто от буболечки. Освен хората, не ги заплашва кой знае какво в естествената им среда – само крокодилите. Орангутаните са многократно по-силни от хората, могат да изтръгват палми от брега на реката, за да стигнат до ядливата им сърцевина.

Най-силните и незабравими впечатления в Танджунг Путинг бяха от придвижването на органгутаните през дърветата, огромните корени обградени от зеленина, и вкусна вечеря на свещи на клотока последвана от сън под звуците на дъжда, птиците и насекомите в джунглата.