19 март 2015 г.

Каквото не преброим, не се брои: нуждата от революция в данните за предотвратяване и подкрепа при домашното насилие

Все повече държавни и местни власти се сплотяват около становището, че домашното насилие е спешен проблем с многобройни последствия. Но макар само вниманието към него да е ново, а не самият проблем, няма подобно съгласие по въпроса какво да се прави за ад се намали домашното насилие и да се подкрепят потърпевшите.

Основателно. Хората от бранша настояват на цялостен подход, в който образование, информация и финансова и психологическа подкрепа за жертви и извършители, както и подходящи социални и криминални санкции, всички играят роля. Тази идеална картина предполага доставящите услуги, полицията и правосъдието, държавните и частни механизми за подкрепа – образователни и религиозни институции – да си взаимодействат гладко. Доста сложна задача за общинските бюджети и организациите за специализирани усглуги. Така че се налага да се подбира: в какви мерки да се вложат органичените средства, за да се постигне възможно най-много предотвратяване на домашно насилие и обслужване нуждите на хората и семействата засегнати от него?

Подборът кои мерки за предотвратяване на домашно насилие да са приоритет и как да се подобри обхвата и ефективността на подкрепящите услуги следва да се прави с дълбочинно разбиране на контекста за домашно насилие, който може да се различава във всяка общност.

Без детайлна, раздробена по признаци информация за случаите на домашно насилие в определени населени места и общности, политиката и бюджетните решения не са много по-адекватни от хвърляне на зарове. Защото каквото не преброим, то не се брои. Доста по-лесно е да се правят само кухи политически ангажименти, когато липсва базата информация за смислено планиране.

Доклад “Специализирани услуги за подкрепа и нови мерки за борба с половото насилие в Европа 2014" на Европейската мрежа НПО против насилието над жени и деца

Проклятието на липсващия контекст

В дискусиите за цели за устойчиво развитие след 2015та и ролята на пола, една от основните теми е подборът на правилните индикатори и подклаждането на революция в употребата на данни. Обаче прогнозна оценка на монетизираната възвръщаемост от различни възможни цели за развитие свързани с пола оценява тези, концентрирани в намаляване на половото насилие като скъпи и с недоказана ефективност: “Домашното насилие е разпространено във всички региони, особено много в Африка, Източното Средиземноморие и Юго-Източна Азия, [но] данните на държавно ниво не са взаимно сравними. … Ползите [от предотвратяване] трудно се приравняват към финансови средства, но са физически, психологически, и икономически (намален потенциал за приходи),” заключава по темата Ирма Клотс Фигерас от Копенхаген Консенсус. Ето така приоритета за предотвратяване на домашно насилие остава на заден план заради самата наследствена липса на записване на данни и заради сложността на проблема.

Домашното насилие продължава да се избутва на заден план, именно защото то не е добре документирано, въпреки все повече научни доказателства не само за директните му вреди за индивиди и семейства а и за ролята му като индикация за бъдещо, по-широко значимо насилие. Изследване на 110 случая на употреба на огнестрелно оръжие за масово нападение в САЩ през 2009-2014 открива, че повече от половината извършители включително са имали за цел убийство на интимния си партньор или член на семейството си. Изследването идва от организация, която лобира за по-строго ограничаване на частната употреба на пистолети, и влиза в дискусиите за домашното насилие чрез опис в Ню Йорк Таймс от експертите Памела Шифман и Саламиша Тилет. Това е само един пример за обхвата феномени в обществото извън семейството, към които се отнася предотвратяването на домашно насилие.

На местно ниво, просто е твърде сложно да се водят убедителни информационни и застъпнически инициативи без ясна представа за размера и обхвата на проблема. Първият въпрос, който задават хората и медиите е: “А тук при нас какви са цифрите за домашното насилие?” Местният контекст липсва, тъй като на този въпрос не може лесно да се отговори, на много места по света.


Картината в БГ остава мъглява

В България разполагаме само с най-общи цифри за броя обадили се на националната гореща линия за закрила на деца, недостатъчни – без прилежащия им контекст – за да ни покажат дали успешно свързваме жертвите с предлагани услуги. Дори когато разполагаме с данни от потенциална полза, например пропорцията случаи които стигат до съдебната система, те не са в използваем вид. Националният Статистически Институт предоставя само обобщени данни на годишна база раздробени по Член от наказателния кодекс (вид престъпление, например убийство, телесна повреда, отвличане). Данните са за престъпления довели до съд и са раздробени според пола на извършителя, но без индикации за пола на жертвата.

Разбира се, има практически пречки за събирането на данни в използваем вид: главно, невъзможност към момента да се класифицират престъпления по признаци извън рамките на наказателния кодекс, за да бъдат групирани под общата шапка домашно насилие или полово насилие. Липсва контекста. Тази неопределеност води до изтласкване на темата домашно насилие в пространство, където по-човешките разкази взимат превес. Това не е лошо само по себе си, те са по-ефективни от данните за осведомяване на обществото – тема за друг блог. Но по-важно е, че неопределеността ограничава разбирането колко голям и сериозен е този проблем

Липсващият контекст не е предизвикателство единствено за България. Всъщност с него се бори цяла една глава от Конвенцията на Съвета на Европа за Борба Домашното Насилие (Истанбулската Конвенция). Тя цели изграждане на цялостна и последователна национална политика и законодателни мерки за предотвратяване на домашното насилие и подкрепа на засегнатите. Глава II изисква държавата-страна да “събира раздробени значими статистически данни на редовни интервали за всички видове упоменато насилие [и да] подкрепя изследвания на терен ... за да изследва коренните причини и следствия, честотата на проявление и осъждане, както и ефективността на мерки предприети за прилагане на тази Конвенция.” Едва 16 държави, една трета от членството на Съвета на Европа, са ратифицирали конвенцията към момента – България не е сред тях.

В момента единствената информация относно честотата на домашно насилие в България идва от проучване на Европейската Агенция за Основни Права (2012): 23% от жените в страната са били жертва на насилие от своя партньор, пропорция почти равна на средното за Европа ниво, малко по-голяма от тази за Северна Америка, и доста под средното ниво за други региони на света според сравнителен доклад на Световната Банка.



В Национална програма за превенция и защита от домашно насилие 2013 е включено разработване на информационна система за данни свързани с домашното насилие, водена от МВР и финансирана от Съвета на Европа през Норвежкия фонд. Дотук по програма “BG12: Домашно насилие и насилие на основата на пола” са отпускани средства за услуги и комуникационни кампании, същевременно с проект за хармонизиране на националното законодателство със стандартите на Съвета на Европа. В неопределено бъдеще ще бъдат отпуснати 200,000 Евро (10% от общия бюджет по програмата) за проекти за събиране на данни и информация свързани с половото насилие – такава точка фигурира в Национална Програма 2014, но не се е случило. (Търсенето на достъп до заложените в програмата доклади на полугодие от официалното лице за контакт не доведе до резултат.)

Някак, отредените средства и пълната липса на инициатива от българското правителство да допълнят действията на Еропейския съюз и НПО сектора не изглеждат адекватни за разбиране на социалния проблем домашно насилие, камо ли пък за справяне с него.


Има ли начин...?


На Помощ за Жените, Проект Ния и правната кантора Фрешфийлд дотолкова им е омръзнало всичко това, че  вдигат летвата в Обединеното Кралство. Преброяване на Фемицида е проект открит през Февруари 2015та: база данни, която проследява всеки случай на жена убита от мъж. Преброяване на Фемицида цели да свърже статистиката с историите на жертвите – контекста. Ще разчита на подаването на масирани партиди заявки за обществен достъп до информация на всеки шест месеца за да набави нужите данни, с ясно изразената цел да предизвика промени в начина, по който Британските служби събират и използват този вид информация.

Съществуват и примери за добри практики в тази посока. Например Канада: от 17 години, държавният Статистически Офис публикува данни на годишна база за насилие в семейството и специализираното изследване през 2013та задълбочава анализа на докладвани случаи на насилие между интимни партньори. Изследването разяснява разликата в честотата на домашно насилие според пола. Дори по-любопитно, като анализира данните разбити по полов признак, показва че разликата в честотата на домашно насилие според пол е концентрирана между възрастите 15 и 45: именно категоризацията на репродуктивна възраст при жените. При групите под 10 години и над 55 години, насилието в рамките на семейството засяга двата пола приблизително еднакво. Тоест има нещо, което прави жените в репродуктивна възраст група с особено повишен риск от домашно насилие.


Недейте просто да искате от правителство да направи нещо. Искайте да го направи както трябва,” коментира Джил Радфърд, един от реакторите на Фемицид: Политката и убиването на жени (1992) в интервю по време на откриването на Преброяване на Фемицида. Събирането на разбиваеми данни е необходимо за по-задълбоченото разбиране на социо-икономическите причини за домашно насилие, и от там нататък за поставянето на приоритети за ефективната му предотвратяване.


Наистина трябва да искаме от своите правителства реални мерки за запълване на бездната знания за домашното насилие. Междувременно, да се надяваме че при текущата сесия на Комисията на ООН за Статуса на Жените на липсата на съществуващи системи за събиране на данни за домашното насилие няма да се превърне в оправдание отново да се изтласка решаването на този проблем на заден план.