Тингджиен, или новогодишните празници по стария календар на Мианмар / Бирма, се пада около това време на годината. Около Великден за някои. Тези празници идват в края на сухия сезон за Мианмар, когато не е валяло от дълго време и се очаква небето да почне да се изсипва в течна форма. Традицията е хората да се поливат един друг с вода, което символизира благославяне.
И е напълно невъзможно човек да избегне да бъде поливан. От всички. Постоянно. Навсякъде. С кофи и маркучи. Независимо какво носи в себе си. (Преди и по време на фестивала, който трае поне седмица, много вървят продажбите на непромокаеми чантички за телефони и ценности.) Независимо с какво превозно средство се движи, или пеша, просто се очаква всички да се плискат и заливат с вода - и най-важното, да се забавляват докато го правят.
Никой няма право да се сърди независимо колко студена вода му се изсипе, защото всичко е празник, с подтекста на благословия.
На някои кръстовища и в централната част на Янгон се издигат платформи, от където хората закупили си билети могат да управляват маркучите. Под тях дефилират камионетки с каросерии пълни с празнуващите. С няколко думи: голям, мокър купон.
Ето и малко картинки и клипчета от нашите приключения по Тингджиен миналата година. Още има
тук.
|
Сушим си чятовете по време на втория ден непрестанно мокрене, на фона на типична манджарница за 'ориз и къри' |
|
Скакалци. Не са хрупкави, съответно не са вкусни. |
|
Около Шуедагон |
Няма коментари:
Публикуване на коментар