В четвъртък, тъй като имах цял свободен ден, с Ваньо отидохме до парк Евърглейдс. Там по принцип има много алигатори и крокодили, и какви ли още не животни, но ние стигнахме само до най-северната му част която е прекалено соленоводна за тези твари - така наречените 10 000 острова. Качихме се на един тур на лодка, където бяхме единствени клиенти, но не видяхме кой знае какво защото беше по обяд когато прилива утихва и няма много движение. Все пак успяхме да видим група делфини, които пръхтяха и се плискаха във водата. Тези 10 000 острова всъщност са между 14 и 16 000 на брой, преброенни през сателитни кадри, и представляват купчини дървета - дърветата (не знам как се казват на български) събират сол от корените си и я използват, а когато има прекалено много я отделят в специялни 'жертвени' листа. Те боядистват водата кафява, защото листата съдържат много танин.

След тази разходка с лодка из парка спряхме да похапнем в едно заведение тип лафка - в това градче което носи името на парка имя само някоко туристически обекта и не много жители. На връщане решихме да спрем да разгледаме град Нейпълс, който е много известна дестинация за над-средно-статистическия американски пенсионер. Градчето има много приятен център със ресторанти и кафенета, но повечето са на подобаващи цени. Забелязахме присъствие на Балкански елементи, които сигурно се изхранват от пенсионерите и туристите.
След Нейпълс подкарахме към вкъщи, но за съжаление се беше получило дълго забавяне на магистралата заради зяпащи една катастрофа в отсрещното платно.
В Петък прекарахме съвсем кротко - отидохме на плаж и после релаксирахме допълнително.