17 април 2010 г.

50 дни

- толкова остават докато Тад се завърне. Той ще пристига в Пенсилвания, където аз вероятно ще се отправя още в края на Май месец, тъй като няма да имам вече учебни задължения. В последно време с хазяина хич не се спогаждаме, той се държи като 5-годишен и съвсем ми омръзна да се занимавам с него. Но и на това му се види края! Ще съжалявам за съквартирантките обаче, защото станахме добри другарчета. Едната (Кералайн) оства във Вашингтон и ще поддържаме връзка, а другата (Тереза) след като си завърши стажовете по диетология през Май, ще се мести в Бостън. Може би ще отида да я посетя някой път.
Надявам се като се завърна след лятото и започна целия квартирен процес на ново да мине малко по-гладко от този път. Но това са размисли за през Август.
В момента провеждам един експеримент над себе си - за 20 дни не пия алкохол. Не е нито много дълго, нито много кратко, по мое мнение, особено при положение че от вси страни ми правят засади с безплатни напитки. От части се вдъхнових от това че много хора извършиха същото по време на постите. Не забелязвам кой знае колко голяма разлика, освен че ми е малко по-скучно, повече разсъждавам (което има положителни И отрицателни страни), и още по-трудно заспивам. Но най-важното, и самата цел на мероприятието, беше да проверя дали мога без много усилие да се огранича по този начин, та от тази гледна точка експериментът е успешен. Освен това вече от 3 месеца съм непушач, надявам се трайно. От тази гледна точка много ме подтиска мисълта, че може да отменят пълната забрана. Тя е много съществено и спомагатлено препятствие не само лично за мен, а и в статистически смисъл (както стана ясно от един предмет, който изучавах наскоро).