30 септември 2011 г.

дребните неща в живота

От няколко дни се опитвам да пратя нещо през DHL. В сряда не успях, защото беше затворено (първи ден на празника). Вчера бях на ръба, но не си носех паспорта, без което така и така щях да мина, и се оказа че нямам достатъчно пари в себе си, след това банкоматите наоколо бяха източени или затворени. Офисът им не е много далече, но е 35 градуса навън и неми се ходеше два пъти в един ден. За това днес се метнах на един местен транспорт, бусче (предпочетох го пред триколесен тук-тук, защото са малко по-стабилни и чисти). Те причакват на кръстовището и във всяко има по един младеж, който приканва хората наоколо да се повозят, събира парите и сигнализира на шофьора с почукване кога може да потегля. Само малко не ми стига твърдост и ловкост за да сляза точно където искам (спират по желание на клиента), но това ще се усъвършенства допълнително.

Хареса ми... много по-удобно беше от това да вървиш през прах, жега и гняз. На излизане например, понеже пред нас има и пазар за зеленчуци, меса, и риби, както обикновено почти повърнах. Обикновено е просто при минаване покрай рибната сергия, но днес се случи да видя как един човек чисти канавката, която от дни се пълни със отпадъци от пазара и застояла дъждовна вода, като бърка с голи ръце в нея и вади неразпознаваеми предмети. Тази комбинация от зрителни и обонятелни стимули почти ме срази, за това реших да избегна разходката, която гарантира други подобни сцени.

На връщане се спрях в магазина и с голямо удоволствие си взех дестка количка - умален размер количка за пазаруване - напълних я със стъклени чаши и си я бутах между щандове, като същевременно се пързалях по пода на съвършено гладките си обувки. Това жизнерадостно настроение е свързано с утрешното ни заминаване за Пукет. Ще ни дойде добре да се разнообразим.