на път в Тайланд

това е само част първа от разказа....

Скути!

За придвижване из остров Пукет решихме да наемем мотор. Оказа се, обаче, че такива има на много малко места, а скутерите са много и евтини за това се примирихме с една модерна и весела хондичка. За една седмица ни излезе (1500 бат) колкото една средна до скъпа нощувка, с включени каски и бензин, който всякакви магазинчета продават в стъклени бутилки от алкохол покрай пътя - когато всички карат предимно скутери, няма нужда да разчитат само на големи бензиностнции. Със Скути прекарахме доста добре, но само благодарение на това че носехме минимален багаж и сме невъзмутимо непромокаеми за мусонните дъждове. Пътищата из тази част на Тайланд са много културни, асфалтирани и маркирани, но всички ни предупредиха да внимаваме за луди шофьори и винаги да си носим каските. И на двете ние вече сме свикнали, защото транспортната атмосфера е около десет пъти по-зле в Непал по всички параметри. Имаше и доста табели, което не ни попречи да се лутаме из каучоковите плантации през първия половин час, докато намерим плажа Най Тон.

Плажен Г-н Ууди

На Най Тон, който се слави с това че има спасители (много хора се давят по тези плажове), още преди да слезем от Скути ни приветства един ухилен чичка. Седнахме в неговото заведение на плажа и той ни се представи като Г-н Ууди. Възползвахме се от масичка на плажа и цяла пържена риба, кактои няколко коктейла кокос с тайландски ром, сервирани в зеления 'орех'. Г-н Ууди ни указа къде да отседнем, ако ще остваме там, и ние взехме че го послушахме тъй като офертата за стая ни хареса.

При Г-н Ууди имаше едно рунтаво кученце, което явно не обича пясък, защото за нищо на света не искаше да се придвижва само от предмет на предмет, дори когато заваля. Скимтеше и чакаше някой да го пренесе на сухо.

Изкарахме цял следобед и вечер при сърдечния Г-н Ууди, който е предприемач-трепач. Не само, че богатото му меню е на тагалог, английски и руски, но с несдържан ентусиазъм привиква минаващите туристи на какъвто език сметне, че ще успее, и проверява в последствие дали се чувстват добре на негов терен. Пуска и каквато музика подхожда на клиентелата - разполага с колекция руски и зпаадни ритми, а на нас за щастие ни пусна "Тайландския Боб Марли".

Толкова ни стана уютно, че на връщане към летището пак отседнахме там. Отново валя през повечето време, но беше топло така или иначе; възползвахме се от спасителите да се бухаме нвъздържано във вълните под дъжда. Вечер наблюдавахме дребни рачета как ровят из купчини боклуци изхвърлени от морето. За съжаление навсякъде имаше такива и не само растителни, като на някои места преобладават пластмаси а на други строшени стъкла. Има и много плажни кучета, които са безобидни и доста забавни като се заиграят във водата.

Плаж на Ко Пи Пи