Стилът на тази авторка не ми допада много. Дали от непривичния за мен Австралийски Английски, или от забързания калейдоскоп изразителни средства и случки, ми отне дълго време да обръгна към него и да чета без циникът в мен да се съпротивлява гръмогласно.
Идеята, която се оказва главната фабула и първоизточник на всички откровения (защото тази книга си е колекция от лични откровения, украсени с цветовете и миризмите на Индия), не е по мой вкус. Някак не ми се струва уместно или полезно да се “опитват” и отписват различни религии по такъв повърхностен начин, като същевременно човек си вярва че – в рамките на наколко дни – е вникнал в тях дотолкова че да се убеди в несъвместимостимостта им а неговата уникална душевност. Освен това за мен подобни начинания, ако наистина пасват на ниво душевност, са от твърде лично естество и не е редно или полезно за другите да бъдат сглобявани в мозайка от анекдоти, каквато е тази книга.
Най-положителното, което мога да кажа е, че Индия наистина предлага много “мат’рял”, авторката доста е попътувала и има журналистически подход, така че чисто като културен пътепис нещата излизат добре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар