11 септември 2011 г.

кафенце, биричка

В Непал има много силна чаена култура, но освен това има и наченъци на кафена. Произвеждат няколко сорта био-еко Хималайски кафета, а из града има различни заведения и фирми които се занимават с продажби, организират дегустации и тн. Все пак има още какво да се желае, тъй като в магазините обикновено няма сносен материал, а преобладават разтворимите или средно до едро смлени кафета. Познати ми казват че могат да се намерят добри местни кафета и в подходяща разфасовка, но това тепърва ще го изследвам. Днес ми доставиха колумбийско кафе: вчера опечено, сутринта смляно, и не особено евтино - ще видим дали си струва.

Страстните кафе-пиячи както навсякъде залагат на еспресо машини, но те са уязвими към спиране на тока. В такива случаи заведенията, където сервират кафета, предлагат да минат на френска преса (тази, а не тази с щанга). Резултатът не е лош, но ние нашата преса я ползваме предимно за да си правим чай, понеже предвидливо си донесох кафеварка-класик за котлон. Между другото, за тези устройства марката Биалети ме е спечелила изцяло.

Вчера се събрахме у едни познати да сварим първа партида бири за годината. Oбстановката беше малко хаотична, бяхме поканили и няколко кибика (имам предвид хора които не пият алкохол) по тяхно желание, включително Дипеш. Дипеш е един младеж, който работи като сервитьор в едно от посещаваните от нас заведения и му пускаме стипендия за университета.