10 октомври 2011 г.

Град Пукет денем

Когато пристигнахме в град Пукет, на около 30 км от началната ни точка, отново валеше. Бяхме малко объркани къде и какво да правим... на посоки се насочихме към центъра на града и попаднахме на главната улица с фестивални будки. Става въпрос за ежегодния Вегетариански Фестивал, който е вдъхновен от традиции свързани с едновремешното китайско население на острова. Трае една седмица, през която се готвят и ядат зеленчукови манджи и сладки работи. Има история, според която преди около 180 години театрална трупа от Китай дошла в Пукет, но след като се поболели от местни бактерии минали на стриктна зеленчукова диета, и всичко било наред.

Не ми е съвсем ясно дали това е истина; друга интересна 'подробност', която всъщност се оказва гвоздей на програмата, е че всяка сутрин хора осенени от религиозен порив пренасят олтарите си до няколко главни храма (из цяла южна Азия, независимо от специфичната религия, хората имат олтари вкъщи). Съпровождат ги много хора облечени в бели дрехи, пеша, боси, или с украсени камиони. Замерват олтарите с типично китайски оглушителни фоерверки. Също ги следват и особи в традиционни червено-златни носии, които са проболи лицата си със саби, шишове, и всякакви причудливи предмети. Много от шестващите изглежда са в транс, а прободените са обградени от няколко човека, които забърсват пот и кръв и им поднасят вода при нужда. С шетвието се движат и няколко линейки, за всеки случай. Цялото зрелище и какафония са невероятни - местните зрители си носят тапи за уши, и подсказват кога да се коленичи в дъжда пред особено важни олтари.

Атмосферата е много по-спокойна през деня при будките. Предлагат се наглед безкрайно много неща... Предполагам знаете, че къри не е една подправка, а ястие със смес от сухи подправки което се яде с ориз, а в южна Индия и Тайланд правят и кърита с кокосово мляко, грубо казано нещо като къри-супи. На фестивала имаше множество казани с къри, някои се оказаха направо сладки, а други предимно люти. Имаше и много видове нудъли (не мога да ги нарека спагети с чиста съвест), както и големи, пухкави, сладки запарени топки оризово тесто с пълнежи, в китайски стил.
За никакви пари се награбихме с тези и други деликатеси, отнесохме ги в хотела и се нахвърлихме да ги опитваме. Един пакет зеленчукова смес, увита в бананово листо и така запечена, от която продавачът безуспешно се опита да ни откаже, се оказа зверски люта. Много ми хареса едно къри с ананаси, както и една манджа с патладжани и домати (това можеше да се очаква). По принцип, любимото ми Тайландско къри е 'червеното', в което глвна роля игрят лоти червени чушки, кокосово мляко, и рибен сос. Рибния сос е една друга история - така смарди, че ако ти се разлее накъде, става ужас. Веднъж гледах документален филм как се произвежда, и ако не бях вече такъв страстен почитател на няколко манджи с него, щях да се ужася. Рибата се осолява с морска сол и ферментира в продължение на няколко месеца, след което течността се бутилира.