13 ноември 2011 г.

животински анекдоти

Всяка Сряда правим една сбирка с едни хора, събираме се в заведение, което дава изглед в зоологическата градина на приказка. Обслужването става все по-зле с времето, а това е характерно за тукашните заведения. Преди известно време там видяхме най-сладкото миниатюрно кученце - черно, със заоблени новородени черти, седеше в шепата на едно момче от персонала със свита малка опашчица. Казаха ни, че е на 18 дни!

Друг път вървях с двама приятели към Тамел по една тъмна улица. От сенките се подаде човек, който каза: "Моят подарък за теб!" и се опита да ми връчи бяло зайче... Не го взех, но от тогава сто пъти съжалих. Кога друг път ще ми се случи...?!

Дург път, пак в заведението при зоопарка, наблюдавах как един плъх снове напред-назад по вертикална тухлена стена. Нямам предвид да се катери, а да преминава разстояние от десет метра водоравно като се държи с нокти за тухлите. Тази вечер, пак там, - пак кученце! Беше като мини-овчарка, с бежови лапи и опашка, но иначе черно и голямо колкото средна тиква (хареса ли ви сравнението? :П). Едно момиче на около три години го разнасяше стиснато в прегръдка. Накрая и ние се запознахме с него, разбира се. Отне ми малко време да се сетя, че е същото кученце като преди.