19 ноември 2011 г.

НАЙ-интересните въпроси

Вчера, докато се подготвяхме за сутрешното посрещане на множество гости спряхме да вечеряме в 'мексикански' ресторант, и се замислих над следното:
Само на мен ли ми се струва, или в повечето кулинарни култури се ползва пасиране (не само на супи, имам предвид) много повече отколкото в Българкската (и нейните съседни)? Това са най-интересните, и най-важните въпроси на света.
Това е недоусмислен въпрос, по който мога да развия хипотези, но те не ми звучат достоверно... освен това формулировката изисква чуждо участие за да му се намери отговор. Съдействайте чрез коментарите, ако имате полезна информция. След като уповестих важността на тази чуденка помислих - дали не преувеличавам? Ами, не. Храната си остава най-основото и важно нещо, а елементите и свързани с културата са сред най-интересните.

За това ни достави голямо удоволствие да станем в 8 сутринта и да се вихрим шест часа в кухнята, докато нашите гости дойдоха на няколко вълни и с радост откриха вариантите, които им предложихме. Тези включваха яйца бенедикт (рохко яйце върху хлебче със сос от жълтък, масло и лимон, по принцип и със спанак), омлет с плънки по избор, американски-тип палачинки с бита сметана с портокалов вкус, 'гранола', плодове и други дребни работи. Имаше и класически предиобедни коктейли - блъди мери и мимоса, сиреч шампанско с портокалов сок. Просто бяхме непобедими. Както коментирахме с един гостенин, който се яви единствен фотограф поради прекалената ми заетост, много по-различно е усещането и за двете страни, когато сам готвиш за поканените (отколкото ако твоята диди ти приготви всичко). Опитахме се да не ползваме никакви полу-фабрикати, защото само така е етично да се сервира на гостите. Казали са хората, че няма пълно щастие, и това се оказа вярно в последствие като почиствахме, но иначе пожънахме голям успех.

След това обяснявах на Тад за 'близалките от торта'. Според мен те са новите къпкейкове, защото целия кулнарно вманиачен народ се е втурнал да ги прави в момента. Аз за пръв път ги видях сервирани на завършването ми, а от тогава все по-често изникват из интернета. Ще се включа скоро... всичко нужно е в наличност, освен клечките. | ето на!

За капак, за вечеря реших да се пробвам отново да направя стъклени нудъли вкъщи. Преди време се опитвах, нещо не стана, и от тогава разочарованието ми дава достъп до тях печално рядко. А то нямало голяма философия - с малко усет за съставките лесно можеш да замениш тези, които липсват в момента. Въобще, добивам някакво могъщество в кухнята. Дано все така върви и за напред!