Наскоро гледах един кратък клип сред материалите на Световната Банка (СБ), в който експертът Ларс Соркегард отговаря на предварително зададени от онлайн аудиторията въпроси. Впечатли ме с това, че няма нищо общо с реалността. Нека се обясня: човекът съветва младите учащи да не разчитат само на академичната си квалификация, ами да развиват и странични умения, като се включват в разни доброволни инициативи, а когато им е трудно да намерят работа (защото неминуемо ще им бъде трудно като завършат, все пак в рецесия сме!), съветва да неспират да се развиват, ами ако могат да продължат чрез подобни инициативи да трупат умения.
Тъжно е, наистина. канят хората да задават въпроси на някакъв международен експерт, по темата как да свържем образованието си с бъдеща работа, а той само дудне хич да не разчитат на това, дето го учат, и да са готови да работят за без пари. Всъщност не е чак толкова далече от реалността в описанието си - моя грешка. Само че на мен, и на много други хора, ни е омръзнало от тези съвети, че трябва да станем още по-отговорни за собственото си развитие и т.н. Това ще стане така или иначе, нямаме избор. Броят на завършили магистърска или докторска степен, които са принудени да ползват (нищожните в САЩ) социални помощи, е скочил тройно от 2007 до 2010. В контраст със съветите на тоз Соркегард, предлагам оценката, която професор Райк (из Бъркли) дава на завършващите тази година: "Прее*ани сте." Повече завършили бакалавър хора са в дълг, отколкото имат постоянна работа година след това. Все повече дългове (инфо-графика), все по-малко възможности... и без особени шансове за жилищна и финансова независимост. Не се притеснявайте, ще започнем "да поемаме повече рискове".
Нека наречем нещата с имената им - ако (неминуемо по-възрастните) властомащи работодатели отказват да назначат хора без опит, много млади квалифицирани 'кадри' никога няма да си намерят работа. Проблемът не е в тях, а в тези които (не ги) назначават - че не искат да подберат хора, които допълнително да развиват, а разчитат 'само на проверено'. Не отричам че има логика в тази позиция, но в дългосрочен пла всички губим. Така младите хора са с трайно понижени доходи (с около 10%, за цял живот!), и когато им дойде ред да издържат по-възрастните (вече пенсионери), които не са ги допуснали до работни места където да се реализират, ще има революция.
Аз чакам някой да излезе с нов термин: младежки права, и всички да скочим да се борим за тях (дори тези които вече сме или скоро ще излезем от демографското определение). Един светъл пример в това отношение е инициатива за съдебен процес в САЩ, подет от бивши неплатени стажанти, с които е било злоупотребено; те не се борят за нещо повече от това, дължимо им по закон - тоест стажът, ако е неплатен, да не замества длъжностите на палтен работник.
Тъжно е, наистина. канят хората да задават въпроси на някакъв международен експерт, по темата как да свържем образованието си с бъдеща работа, а той само дудне хич да не разчитат на това, дето го учат, и да са готови да работят за без пари. Всъщност не е чак толкова далече от реалността в описанието си - моя грешка. Само че на мен, и на много други хора, ни е омръзнало от тези съвети, че трябва да станем още по-отговорни за собственото си развитие и т.н. Това ще стане така или иначе, нямаме избор. Броят на завършили магистърска или докторска степен, които са принудени да ползват (нищожните в САЩ) социални помощи, е скочил тройно от 2007 до 2010. В контраст със съветите на тоз Соркегард, предлагам оценката, която професор Райк (из Бъркли) дава на завършващите тази година: "Прее*ани сте." Повече завършили бакалавър хора са в дълг, отколкото имат постоянна работа година след това. Все повече дългове (инфо-графика), все по-малко възможности... и без особени шансове за жилищна и финансова независимост. Не се притеснявайте, ще започнем "да поемаме повече рискове".
Нека наречем нещата с имената им - ако (неминуемо по-възрастните) властомащи работодатели отказват да назначат хора без опит, много млади квалифицирани 'кадри' никога няма да си намерят работа. Проблемът не е в тях, а в тези които (не ги) назначават - че не искат да подберат хора, които допълнително да развиват, а разчитат 'само на проверено'. Не отричам че има логика в тази позиция, но в дългосрочен пла всички губим. Така младите хора са с трайно понижени доходи (с около 10%, за цял живот!), и когато им дойде ред да издържат по-възрастните (вече пенсионери), които не са ги допуснали до работни места където да се реализират, ще има революция.
Аз чакам някой да излезе с нов термин: младежки права, и всички да скочим да се борим за тях (дори тези които вече сме или скоро ще излезем от демографското определение). Един светъл пример в това отношение е инициатива за съдебен процес в САЩ, подет от бивши неплатени стажанти, с които е било злоупотребено; те не се борят за нещо повече от това, дължимо им по закон - тоест стажът, ако е неплатен, да не замества длъжностите на палтен работник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар