28 юли 2012 г.

непал влиза във филми

Миналата седмица с колеги ходихме на прожекция на един Непласки филм (Highway), който е ужасно нашумял в Катманду, бил е на Берлинале, и го рекламирахa като "първия Непалски филм на международен кино фестивал". Не е вярно - направен е по проект на режисьор/продуцент, който вече е бил представян в Кан (макар с късометражна продукция), и дълго време вече залага на злободенвни теми; но както и да е. Интересното е, че проектът за филма е събрал над $30,000 чрез благотворителна платформа в интернет. Освен това подходът, както и при късометражния "Праг" от Кан, е да се даде пълна свобода на артистите от към диалог - само основните параметри на историята са зададени.


На мен ми беше интересен, хареса ми, въпреки че субтитрите на Английски май не бяха особено добре написани ... Филмът все пак е с доста рязък и нещастен край, но показва много от текущите проблеми на Непал и Катманду в частност. Не искам да издавам развръзката, но проблемът е, и това много се коментира от публиката и по вестниците, че от толкова много нагъсто предвставени теми със социално значение, повечето зрители се объркват и не могат да следят фабулата. В следствие не знаят как да се отнесат към съдържанието - нито е съвсем развлекатлено, нито съвсем документално ... и много хора го отписват като загубено време. 


Другото, което ме впечатли, беше съвсем модерното кино където го гледахме. Направо си беше на 'западно' ниво като техника и чистота, залата беше средна по капацитет. на входа проверяват за опасни предмети и външни храни, и има някакво барче, където човек може да си купи Кола, гадни пуканки и ужасно кафе на неподходящи цени, почти като в Америка. Но все пак Непал трябва да даде нещо от себе си на кино-салона, да направи преживяването уникално свое, и за това има класически антракт от десет-петнайсет минути по средата на всички филми. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар