11 септември 2013 г.

в очакване на Петъка и страшния съд

В Петък, а не днес както се очакваше, съдът ще определи присъдите на четирима мъже признати за виновни за изнасилване и убийство в Делхи. Индия и светът очакват да разберат дали ще се приложи смъртно наказание, запазено само за “най-необичайните от необичайните” престъпления. Пети мъж участвал в покушението е бил намерем обесен в килията си по време на разследването, а непълнолетен младеж, също участвал, е с възможно най-тежката за него присъда от три години затвор.

Когато станаха известни подробности за това престъпление миналата година, огромна протестна вълна заля Индия, но в крайна сметка броят и мнението на скептиците надделя над тези на хората, които смятаха че ще има рязка промяна в защитата на жените от насилие и подкрепата на жертвите. Този вид престъпления продължават да се извършват абсолютно безнаказано на много места посвета, включитлено и особено на Индийския полу-континент (имам предвид съвкупност от Индия, Непал, Бангладеш, Шри Ланка, може би и части на Пакистан – общности сходни по култура, макар да са далеч от еднотипни).

Защо? Как може да се противодейства на толкова разпространено и вкоренено незачитане на правата на жените на физическо неприкосновение? Едно ново и сравнително новаторско изследване (виж по-долу за пълна информация) на мрежа организации задава подобни въпроси и показва рядко достъпни данни по темата. Става въпрос за това колко мъже са извършвали изнасилване, от какви подбуди и с какви последствия.

Извадката от данните, която е пресъздадена в графиката, ясно онагледява някои социални патологии на полу-континента. В това изследване са представени само Шри Ланка и Бангладеш, от държавите които ни интересуват. Аз говоря за жертви жени, макар и докладът да покрива и темата за мъже изнасилили мъже, при това за жени които не са във връзка с конкретния човек.




Болшинсвото изнасилвачи просто считат това за свое право (от 66% нагоре), и от една пета до над три пети от тях сочат ‘за забавление’ като причина да изнасилят жена. Същевременно, над 88% не са изпитали никакви законови последици от престъплението си, и по-малко от двама на пет са изпитали въобще някаква вина.

Сред заключенията на изследването, въз основа на тези и много други данни и анализи: изострената чувствителност и преиграване на мъжете в хетеронормативно поведение често са коренна причина за това да проявяват насилие над жени, включително сексуално. Тоест: прекалено тесни и несправедливи очаквания за държанието на мъжете и жените водят до насилие.

В една статия на BBC, която отразява мнения на публични личности от Индия дали има напредък от Декември насам в тази посока, парламентаристът Джай Панда твърди:

“Политиците не се концентрират във важните въпроси, защото търсят бързи-лесни решения. Системата ги е приучила да обръщат внимание на злободневните теми за седмицата … Изнасилванията са много сложен проблем. Патриархията е само част от картинката. В Индия, става въпрос и за урбанизация и отчуждаване.” 

Със сигурност въпросът е сложен, но според изследването което цитирам, именно патриархалните норми в крайна форма са най-често срещаната мотивация на изнасилвачите. Коментарите на тогавашния шеф на полицията на Делхи няма да вмъквам тук, макар те да са още по-изненадващи в напъните си да отрекат отговорността на органите на реда и да разпределят вината наравно и на мъже и жени, че даже малко повече на последните, ако може. Доста тъжна картинка като цяло…

Без коментар за смъртната присъда като такава, ще изтъкна че хиляди (ако не милиони) души изразяват мнение, че трябва осъдените в това дело да я изтърпят. Прокурорът дори твърди, че “ако не се приложи в този случай, обществеността изцяло ще се обезвери в правосъдната система”. Вероятно е прав. За съжаление милиони хора на полу-континента вече са напълно обезверени в правосъдието, което за тях често е буквално недостижимо.

Има и капчици надежда обаче. В същата статия на BBC, Кавита Кришнан, дългогодишна активистка за женските права, коментира че много младежи са все по-заинтересувани от тази тема, и то не само на ниво първосигнална реакция. Според Каруна Нунди, юрист, също твърди че от Декември насам най-значимата промяна (въпреки липсата на ефективни реформи на правната и закон-и-ред системи) се изразява в това, че за пръв път “много мъже и жени вярват, че епидемията от сексуално насилие – като миелита или шарката – може да се спре окончателно”.
_________________________________________________________________________________
пълното изследване:
Partners for Prevention, on behalf of UNDP, UNFPA, UN Women and UNV