Извадки в свободен превод от статия на СиЕнЕн (автор Мони Басу)
(оригинал: http://edition.cnn.com/interactive/2013/11/world/india-rape/?hpt=hp_c4)
Момичето, чието изнасилване промени Индия: МатураДасайгандж, Индия
Била е на 14, може би 16, когато са я
изнасилили. Било 1972-ра, аз бях на девет. Индията от нейната младост е и тази
от моята – освен че тя е расла в отчайваща бедност.
...
След случилото се, все
едно да е носила червен знак на гърдите си. Такава беше стигмата от изнасилване
в Индия тогава. Беше смела, защото проговори и направи нещо, което малко жени
по онова време биха сторили. Вкара делото си в съда.
Но най-висшият съд в
страната не и повярва. Съдиите отмениха присъдите на нападателите и, двама
полицаи които настояваха, че са невинни, и ги освободиха.
Нейният случай беше
монументален, и от социална и от правна гледна точка. За пръв път предизвика
протести против изнасилване в Индия и доведе до реформа на закона за сексуално
насилие. Породи женско движение в Индия,
изникването на многобройни правозащитни групи. Най-после, хората започнаха да
виждат насилието на полова основа, като това което е: брутален показ на сила.
...
Ето тъжната истина за
Индия: Жена бива изнасилвана всеки 20 минути.
…
Изнасилването се забравя
в безмълвие.
...
“Беше хубава.
Светлокожа,” казва позната. “С прост характер.”
Родителите и починали
докато била малка и тя, разбира се, се научила да се справя сама. Живеела с
един от двамата си братя, Гама, пастир и общ работник. Матура припечелвала пари
като прислужница.
Понякога, работела за
жена на име Нуши и била в къщата и. Там се запознала с племенника на Нуши. Ашок
Кодапе бил висок, строен и сирак като Матура.
…
Матура и Ашок се влюбили.
Развили интимни отношения и решили един ден да се оженят. Нуши се държала с
Матура като със снаха. Сред племенните общества, подобни връзки не са рядкост.
Но в по-широкото общество на Индия, била провалена жена, като неомъжена но
полово активна.
Братът на Матура не
одобрявал.
…
През Юни 1974-та, районният съдия оневинил
нападателите и. Нарекъл я “шокираща лъжкиня”, чието свидетелстване “било изпълнено
с неистини и невероятности”. Била свикнала да прави секс и е дала съгласие на
полицаите, казва съдията. Измислила си изнасилването за да изглежда непорочна
пред любовника си.
Делото отива при
Върховния Съд на Бомбай в Нагпур. На 12-ти Октомври, 1976-та, съдът отрича
оневиняването на двамата полицаи. Ганпат е осъден на пет години за изнасилване;
Тукарам на една година за “посегателство или престъпна употреба на сила с цел
опорочаване”.
Каквото чувство за
справедливост да е изпитала Матура, било е за кратко. През 1978-ма при
обжалване, Върховният Съд на Индия отменя присъдите. Смята, че Матура е дала
съгласие, защото не е крещяла, и нямало видими рани по тялото и.
…
Мисля за разбунените
тълпи в Делхи[, които очакват присъдата в случая на Нирбая на 14ти Септември ].
Биха ли се застъпили за
Матура, така както за Нирбая?
Питам Мешрам[, друг неин познат от онова време.]
Той казва, че нагласите много са се променили от 70-те години, не само сред
хората, но и сред тези на власт. “Ако би станало днес,” казва той, “сигурен
съм, че щяха да ги осъдят на поне десет години затвор.”
...
Твърдо решена да не бъде изоставена, Матура
се съгласява на брак с мъж на име Багван Атарам и се мести с него в друго село.
Надява се да остави случилото се зад себе си. Това е изборът на много жертви на
изнасилване: да си мълчат.
...
На осми Март, 1980-та, Международния Ден на
Жените, хиляди жени шестват по улиците на Делхи, Мумбай, Хидерабад и Нагпур.
Сред тях е и Сийма Сахаре, основателка на една от първите организации които се
застъпват за правата на жените за защита от насилие.
...
През 1983-та е добавена нова категория в
законите отнасящи се до изнасилване. когато жертвата е под опеката на
държавата, както Матура, законът изисква съдилищата да приемат твърденията и,
че не е дала съгласие за истина. Случаят на Матура също води до това, делата за
изнасилване да се водят като закрити, и да се забрани идентифицирането а
жертвите с реалните им имена.
...
Изпращат ме на вратата. Питам,
“Щастлива ли си, Матура?”
“Радост. Тъга. Има ли
значение?” отговаря тя. Гледам в пода, несигурна какво мога да кажа.
Тя си довършва мисълта.
“Важното е, че съм оцеляла.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар