26 февруари 2014 г.

живот без раница 2.0

Негомбо

След излизане от сградата на летището още на секундата ни се залепиха десетки хелоучета, предлагащи своите тук-тук услуги. Тук-тук е триколесно такси изключително разпространено из разни части на Азия. Ние обаче, подсилени от десетки часове висене на арабско летище и други несгоди, бързо намерихме адекватната контра ...

 - Сър, къде отивате, тук-тук?
 - Къде са ни раниците?!
 - Негомбо? Коломбо?
 - Няма ни раниците, къде са?
 - Какви раници?
 - Нашите раници! От полета! Не ни ги дадоха! Къде са?!
 - Аха, трябва вътре да направите оплакване ...

Оплакване вече бяхме направили. И ни предложиха да им звъннем след известно време. Панирани от ситуацията решихме да отидем на плаж и си хванахме автобуса към Негомбо. Негомбо е малък град на север от столицата Коломбо, който се намира доста по-близо до летището. Пристигнахме там в осем сутринта на 23ти.
Риби и сепии

    След кратко разузнаване на гарата и автогарата намерихме и самия плаж. Въпреки, че няма репутация на добър плаж за тази част на света на нас ни се стори великолепен. Метнахме се с малкото останал ни багаж в сянката на едно от плажните кръчмета и заспахме. Събудихме се по обед и понеже идваше време да кацне следващият полет от Шаржа, решихме да звъннем на раниците си. Телефоните бяха с изтощени батерии, а зарядното - в раниците, затова се отклонихме към друго кръчме за обяд. Скоро намерихме вариант да звъннем - рецепцията на съседния колонизаторски хотел. Изненада! От летището никой не вдигна. Веднага след това открихме и алкохолните магазини в Шри Ланка. Алкохол не се продава в други магазини, само в едни подозрително изглеждащи павилиончета с решетки, където се тълпят местни чичковци облечени в чаршафи. Тези алкомаркети си събират бутилките, и то не само бирени.
    ....
    В Шри Ланка най-адекватният транспорт изглежда са железниците. В този ден обаче се върнахме до летището в търсене на своите раници и не успяхме да хванем своя влак за южната плажна част на страната. Последният такъв заминава в осем вечерта от столицата Коломбо. Така загубихме цял ден и вечер, но на другата сутрин бяхме на гарата готови да мъстим. Скочихме във влака и тръгнахме, но един учтив чичо ни обясни, че това не е влак за Хикадуа. Последвахме неговия съвет да слезем на следващата гара и изприпкахме половината километър обратно по релсите за да се качим на правилния влак.

        Шри Ланка е адски красива страна и влакът беше мястото да го разберем. При самото потегляне от Коломбо от дясната страна на влака лъсна морето в целия си син блясък. И така стотици километри. Отляво се редуваха разни джунгли и симпатични къщички. Видими са разлиите между селцата според религията, която преобладава - къде гробището е пълно с кръстове, къде гмеж в стил Индия.


Влакът е нашия дом

Следваща точка: Хикадуа

Няма коментари:

Публикуване на коментар