22 февруари 2014 г.

живот без дънки

Дойде и този ден, когато (ако всичко е минало добре с влака, летенето през Истанбул и Шарджа) ще се впием в Коломбо!

Казвам го плахо, защото може би се сещате, че не за пръв път се опитвам да стигна до там. Миналия път дори на полета не се качих, защото трябваше да транзитирам през Индия, а нямах виза за там. Оттогава се заклех никога да не летя през Индия, освен при някакви бедствени ситуации... и не съм.

Но това е началото на едно по-дълго пътешествие, което ще ни отведе из
 - Шри Ланка: островната държава на юг от Индия - през Февруари и Март;
 - минаваме транзитно през Куала Лумпур, колкото да се награбим с визи за по-нататък
 - Мианмар (също известна като Бирма): държавата между Бангладеш, Китай и Тайланд, където до скоро режимът беше значително по-затворен и тоталитарен - през Март и Април
- Камбоджа: една държава също с близко тоталитарно минало, където обаче приветстват развитието на бизнес и услуги със собственици чужденци - през Април
След това ще преценим на място.

Моите спътници: Дидо, Едамаме Мамешиба, и Барбора за част от Камбоджа. Ще се стараем да ви държим в течение на този блог за това какво правим, виждаме, ядем, пием и чувстваме. Ако искате да проверим нещо конкретно, драснете един коментар или мейл и ще се опитаме да се отзовем. :)

В раниците: тениски, джапанки, бански, шнорхели, фото пособия, малко розово компютърче, което вече е видяло свят с Ели, Васко, Яна и понякога Дидо, свежо-жълти шалтета (едва ли дълго ще са такива), документи, билети, основни неща за първа помощ, книжки (дигитални), и доста празно място.

Карта на планираните дотук точки