инвазия в Азия

БЕ-ДЕ-ЖЕ!

Контрабандата с цигари определено върви по турско-българската граница. Може би точно условното ни съгласие да се включим в нея ни осигури частно купе от София чак до Истанбул. Въпросът с цигарите е, че има ограничения, които са според честотата на ходене в Турция и съответно на кондукторите не се позволява всеки път да ползват по-благоприятния акциз. Затова те ползват пътниците, които имат нагласа...

Тринайсетчасовото пътуване за нас мина охолно в частната шесторка-купе. Опознахме тоалетната ситуация (както винаги в БДЖ, малко гадна и без течаща вода), ядохме пици и пихме бири предвидливо закупени преди тръгване. Спахме доста и добре, освен покрай граничната и митническа проверка, която беше токова продължителна, колкото и безсмислена.

Дидо: Самото изнасяне от БГ беше чудесно – налазихме цяло частно купе (което до Пловдив си беше направо частен вагон), беше широко, удобно, с много място за бухаене, спане и какво ли още не. Подозирам, че спалният вагон на БДЖ ще си остане най-гъзарския транспорт за цялото пътуване.

Влакът София-Истанбул по настоящем спира скоро след влизане в Турция поради ремонт на релсите. Всички се прекачват на много удобен рейс, който стига до гарата.

Истанбул по това време на годината ми се стори много по-мръсен отколкото по Курбан Байрам. Боклуци навсякъде. Котки също :)

Бирите са вече по 4-5 лири, балък екмеците (сандвичи с риба) по 6 лири. Въпреки негостоприемните цени, хората в Истанбул знаят как да обслужват. Сервитьорите и въобще хората в тези професии наистина се държат много добре, а това предразполага много повече да се охарчиш отколкото някакви лъскави интериори или нещо подобно. Нямат този предразсъдък, че е унизително да са ти от полза, от който страдат източно европейските им колеги.

Пристигнахме в Шарджа в 8.40 сутринта, час и половина след като беше заминал полетът ни за връзка. Получихме ваучери за закуска, обяд и вечеря, тъй като се оказа че ни предстои чакане от 12.30 часа на това кошмарно място, където има молитвени зали, но няма достатъчно седалки за всички чакащи. За закуска ни дадоха сандвич, по-гаден от тези на Bulgaria Air (за мен те са стандарт за скъперничество), но обядът беше готвен и изобилен. 

Усмихни се! Ти си в Шарджа.

Думи не могат да опишат това чакане.

Дидо: Здравей дневниче,

На любимото летище на Диа в Шарджа сме, ще прекараме деня висейки тук, защото полетът от Истанбул успя да закъснее доста и си изпуснахме връзката с Коломбо.

Снощи си устроихме адския лагер на летището в Истанбул и си спретнахме истинско клош микропарти на заминаване. После спах доста убедително, даже ми се губят някои моменти от качването, но явно Диа ме е натоварила съвсем успешно. Денят преди това беше студеничък и не успяхме да реализираме пълноценно плужене по градинки в европейската част.

Бар на летището в Истанбул с уиски и боса нова

Сутринта тръгна добре, слънчице и бирички срещу Света София. После захладня и разлагането по пейчици до хиподрума стана по-трудно. Диа препоръча нахлуване в цистерната и беше много яко, не знам как съм я пропуснал досега. А лежерните истанбулски котки продължават да са си яки и лежерни, по много и навсякъде.

Диа тук заспа докато пиша, положението е леко изморено, но ако няма повече издънки от арабите утре рано сутрин сме в Шри Ланка. Разбрахме се да зарежем досегашните идеи за тръгване на север от Коломбо и да си хванем директно влак към южен плаж и топли морета.

В Истанбул с раници

В Коломбо без раници

Мамешиба: „Трюфел няма“ (True fail няма)