топли морета

Хикадуа

Смъкнахме се от влака в Хикадуа, малко плажно селце с предполагаемо добър плаж и веднага се втурнахме да набавим малко липсващи вещи: джапанки, чаршаф (саронг) и слънцезащитен крем, плюс две недостатъчно студени бири. Проснахме се на плажа и проверихме колко е топъл всъщност Индийския Океан тук.

Някъде насред плажния ентусиазъм установихме, че още една част от нашия багаж се е разделила с нас - Нещото (също известно като дидовата портативна китарка) беше поело по своя път и продължило да изследва железниците на Шри Ланка без нас. Обратно към гарата, кратка приказка с Началник Гара, и се върнахме към плажа. Приехме липсата доста спокойно - колкото по-малко, толкова по-леко Пожелахме си само все пак да останем съединени със своите паспорти и карти до края на пътуването.

Плажът на Хикадуа наистина се оказа доста голям и хубав, с големи океански вълни по-скоро за сърф отколкото за плуване, но пък плуженето си беше съвсем на ниво. Селото се оказа курорт за бели колонизатори и то в сезон, та желаните цени от 1000 рупии (малко повече от 10 лв.) за двойна стая не бяха съвсем постижими. Стаите се запълваха и много от собствениците хич не се занимаваха с пазарлъци с ясната идея, че следващият бял скоро ще дойде и ще им плати без да се мъчи изобщо да договаря по-ниски цени.

Скоро след това при нас реши да се завърне и Нещото. Нашият началник гара явно беше уговорил успешно неговото издирване и си го получихме обратно. Зарадвахме се, че багажа ни се връща при нас и решихме да звъннем и на раниците. За тази цел още преди бяхме добили местна сим-карта (400 рупии активация + 100 рупии кредит). Беше безуспешно - с типичната за региона заинтересованост да си свършат работата, служителите на летището или не вдигаха телефоните си или (вероятно в редките случаи, когато шефовете ги надзирават) вдигаха, обясняваха, че ще ни прехвърлят към някой друг и затваряха телефона. 

Храм в морето на плажа срещу автогарата, град Матара

Вечерта искахме да се поглезим в плажните кръчми, но бързичко се отвратихме от смесицата от звуци от съседни заведения, подчертано некадърното обслужване и високи цени. Излязохме обратно на пътя и се насочихме към един роти шоп, където ни нахраниха адекватно и евтинко. Роти е пшеничена питка или неовкусена плчинка, каквито се правят, де що има индийска жилка. Роти шопът пък е заведение, където прелагат такива с различни пълнежи, например авокадо, риба, зеленчуци и други, както и други храни и напитки. Повече за менюто в тези малки, мръсни манджарници вижте на под-страницата хапване и пийване скоро .

Гал

На сутринта след бърза обиколка на плажа се отправихме към своята следваща дестинация - старата крепост на Гал. Гал е бил най-важнто пристанище на острова преди да се развие Коломбо. Крепостта е построена от португалците през 1619та и подобрявана от датчани и британци. Крепостта си е доста големичка и внушителна.

Без малко да дадем свидни жертви на жегата в обикаляне по стените. Затова в един момент решихме да търсим студени бири в колониалната административна част на града, която е затворена в стените на крепостта.  Натъкнахме се на заведение с малки вносни бири по 600 рупии (за сравнение, бирите по 625мл. струват около 300 рупии в заведения и 160 рупии в алко-маркет при връщане на бутилка). Спряхме се на хотелски бар с такива бири по 450 рупии, където срещу тази цена сервитьори с униформени жълти чаршафи и сини ризи ни обслужиха с пълна колониална сервилност и качествено се съвзехме от жегата.

Впрочем  явно е установена схема в градоустройството в Шри Ланка старите колониални части (обикновено затворени в някакво укрепление) да са изпълнени с администрация и тежкарски хотели, докато положението извън стените така да се каже съхранява типичната местна атмосфера (Бангладеееш!).


Вероятно тук е и момента да се спомене, че макар въпросната атмосфера в общи линии да наподобява типичната за субконтинента, Шри Ланка все пак държи някакво ниво по-понятно и приятно за белия турист. В сравнение с други страни в района, цялата армия от хелоучета е доста по-цивилизована, дори с леки задръжки да наглее докрай. Бяхме потресени колко са срамежливи местните хелоучета - понякога само ти казват едно "Хелоу" за да не ги пропуснеш и не те занимават повече, а дори опитите им да бъдат по-досадни могат да бъдат отклонени с лекота. На най-наглите все пак прилагахме контраатаката с раниците, ако трябва само на български, и те или смутено изчезваха или дори се опитваха да ни влязат в положението. Даже в един момент успяхме да получим съвет от тук-тук човече какъв рейс да си хванем до нашата цел. Въобще много хора ни даваха подобни съвети без да ни искат символични суми за услугата, най-много да ни пуснат някоя своя несвързана оферта.

Унауатуна, Мириса

След Гал решихме да се отправим към плажна дестинация на четири километра от града и се метнахме на някакъв автобус натам. Унауатуна обаче се оказа съвсем по черноморски презастроена, грозни сгради по и без това доста недъгаво плажче и цялото това точно до пътя. След кратко оглеждане се метнахме на друг рейс към Мириса, която трябваше да е баш-якия южен плаж.

Пристигнахме там почти по тъмно, а мястото се окажа още по-туристическо. Целият плаж беше окичен в неонови светлини по ресторантите с морска храна. С малко въртене намерихме евтинка стаичка в дома на някакви хора. Вечерта поайлячихме по плажа, като обходихме главния залив от край до край. Посетихме едно от ресторантчетата за да изпробваме как са рибите и наистина бяха задоволителни. На този плаж има голям корпус със наблюдателница на Бреговата Охрана. Тя стана наш частен бар за известно време, докато не забелязахме че през оградата на комплекса зад нас ни наблюдава един служител, безмълвно скрит в тъмното. 
Решихме да не даваме повече шансове на южното крайбрежие да ни разочарова. Самото крайбрежие беше хич не лошо, изглежда има и много по-малко развити плажчета по него, но тези които са по-известни като дестинации в този сезон са замляни с туристи от всички видове - непретенциозни руснаци, сърфисти от разни националности, и германци с раници - за каквито често ни бъркат, въпреки очевидната липса на раници.

Следваща точка: Яла, по предварителна информация най-якия природен резерват в Шри Ланка.