Кенди ленд, Чарли

 

Перадения

На тръгване от Нуара Елиа оставихме съобщение на Бенджамин – някакъв каучсърфинг агент от Кенди, че отиваме натам и ако иска да се видим може да ни звънне на нашия местен номер. Човекът взе, че се обади, даже ни покани да преспим в къщата му. Мястото се оказа няколко километра преди Кенди, но пък съвсем близо до желаните ботанически градини, та се отзовахме.

Получи се доста различно гостуване от обичайното за каучсърфинг изтрещяване с някакви младежи насред бърлогата им в някакъв град. Оказа се, че сме на гости на цялото семейство. Къщичката беше в доста зелен квартал, който не изобилстваше от магазини и ресторанти, та се разбрахме да им вкараме пари за пазар и „майка“ да ни направи вечеря.

Джакфрут на дървото: растат до 30 кг

Семейството имаше доста матриархален вид - „майка“ движеше целия лаф, докато „татко“ тихичко си трайкаше и помагаше с домакинската работа. Менюто беше ориз с къри с „джакфрут“ (огромен плод доста използван в Южна Индия и Шри Ланка, не ни е ясно как се казва на български) и прясно кокосово мляко, къри с риба (което се готви с тамаринд, сухи червени и пресни зелени люти чушки и лимонов сок), и пол самбол (пресен кокос изстърган от ореха на едно специално пригодено свредло и намачкан между два камъка с чили, лимонов сок, и сол). Вечеряхме, разменихме по някоя приказка с Бенджамин и всички доста рано се отправиха към леглата.

През този паметен ден, за пръв път вместо да звъним на багажа, багажът ни звънна – бил намерен на летището в Шарджа и щял да пътува през нощта към Шри Ланка.

На сутринта закусихме роти с кокос и най-после пихме цейлонски чай срам ни е да си признаем, че до тогава не го бяхме опитали, защото не сме познавачи или ценители на чая. Отправихме се пеш към мечтаните ботанически градини. Чудехме се колко пък може да са яки някакви ботанически градини в Шри Ланка. Е, оказаха се много яки, цял ден обикаляхме, зяпахме и прилежавахме на сянка. Прилагаме част от тоновете снимков материал. 

кока

Малко от хилядите големи  прилепи, които обитават ботаническата градина

Хората се къпят в реката, която обгражда малкия полуостров на градините

Ето това се казва Фикус Бенджамин. Имаше издаден над земята корен дълъг над 100 стъпки.

Махагон

Една от пламовите алеи

Изтощени от бродене

Кенди

След градините се отправихме към централната част на Кенди за да разгледаме градският будистски храм, разположен до голямо езеро. Въпросният храм, Шри Далада Малигава (Зъбен Храм), бил най-важният в Шри Ланка. В светилището си съхранява съвсем оригинален зъб от Буда. След като попрочетохме се оказа, че този зъб е в центъра на държавната история, едва ли не всички локални войни и национални драми през вековете са посветени на съхранението и евентуалното обратно отвоюване на тоя ми ти зъб.

Ние от будизъм и зъботехника не се интересуваме особено, та се почувствахме леко излъгани в своите очаквания за зрелища – храм като храм, много бангладеш около светилището. Билетът за храма (1,000 рупии) включва ограничени части от храма, някакво дискче, което още не сме разглеждали, археологически музей пълен с резбовани дървени колони от различни места и някои накити, но не и вход в „Музея на Световния Будизъм“ (още 500 рупии, а такива музеи има при всеки уважаващ себе си будистки храм в страната). Иначе като цяло беше приятничко в района и си имаха церемониален слон. Нищо особено, но като за един зъб става, представям си как ще се раздадат ако им дарим наскоро извадените мъдреци на Диа ;-)