11 април 2014 г.

антични градове

От Кенди се втурнахме да си вземем багажа, ще пропуснем разказа за връщането до Негомбо и изнервящите разправии с  човечетата по летището а ще продължим направо към по-археологическата част на Шри Ланка. Бяхме набелязали Сигирия и Полонаруа, с идеята ако много ни харесат да минем и през Анурадхапура на връщане.

 
Дамбула

Тръгнахме от Негомбо направо към Сигирия и понеже доста хора споменаха пещерните храмове на Дамбула, а и ни бяха съвсем на път, решихме да минем оттам.  Храмовете са на два километра от автогарата, на висок хълм и скоро след изгрев става адски топло.







Ужасно кичозния нов храм, построен от Японците, в подножието на Дамбула

За начало да поясним: това не са пещери, а подножия на скали, пред които са изградени фасади. Вътре е пълно със статуи на Буда - за непросветеното око, болшинството са еднакви една с друга, или седнали или прави, рядко легнали. Има и религиозни мотиви изрисувани по стените и таваните, но както в повечето религиозни забележителности в Шри Ланка цари почти полицейска атмосфера. Стриктно се налага да се свалят обувки, да се покриват рамене и колене (до тук нормално), изобилстват знаци да не се снимаш с гръб към статуите, да не ги пипаш, и къде могат да се оставят дарения, и разбира се - най-интересните места и фигури с оградени отдалече за да няма достъп до тях. Както се оказа, нито пещерите, нито храмовете бяха като хората; може би са си стари, но ние се почувствахме сериозно излъгани с отнетите по 1,500 рупии за вход. С тъжна въздишка се отправихме към Сигирия.

Сигирия

Сигирия (Лъвската скала) е отвратително голяма скала с вулканичен произход пльосната насред полето. За да е още по-яко, някакви хора са строили безкрайно интересни неща по скалата, археолозите май не могат да се разберат съвсем точно какви са. Официалната версия е за религиозен комплекс, но има и вариант за някакъв цар, който убил баща си за да не изпусне царуването и бил толкова притеснен да не му се случи същата случка като на тате, че решил да си вдигне двореца върху скалата, за да не е толкова достъпен.



Каквото и да е, мястото си беше чудесно, катерихме и изследвахме неуморно чак до следобеда. Комплексът се състои от руини върху скалата, известните лъвски лапи на портата за изкачване, и нещо като голям парк в подножието. Всичко е оградено с крепостна стена и ров. Има табели да не се плува в него, защото има крокодили (не сме наясно дали това е така), но пък табелите с информация за отделни части от комплекса липсват, което отдаваме като заслуга на наглите гидове. Те упорито се тикат да ти разказват всичко за още 2,000+ рупии над цената на билета (3,900 рупии или 30 долара).






Селцето долу също беше доста приятно, тихичко, кротичко и без много лудница, освен това успяхме да си издействаме доста хубава стаичка на приятна цена от една женица, която само се хилеше и се радваше на всичко. Още нещо забавно от Сигирия - след като питахме в манджарницата за бира ни донесоха такава в чайник и с чаени чаши. След кратък оглед се оказа, че всички бели хора наоколо пият чай с вечерята си, а ние накрая разбрахме какво толкова му харесват на цейлонския. Схемата с чайника вероятно е за да се избегнат лицензите за продаване на алкохол. Шри Ланка е доста консервативна в това отношение страна и вероятно правото да продаваш алкохол е скъпичко.


Нашата бухалня в Полунаруа
Полунаруа

Полонаруа е едната от старите столици на страната. Целият стар град е доста запазен. Там обикаляхме до припадък, археологическият комплекс е просто огромен. Простира се на някакви десетки километри, като офертата е да си наемеш колело за да обикаляш. Ние не го направихме, за което на входа за комплекса направо щяхме да се сбием с хората агресивно предлагащи колела под наем. Цял ден плъхтяхме от руини на дворец, до руини на храм - наистина, цели девет часа обхождахме античните градове.











Басеин с форма "обърната пирамида"

Най-голямата изправена статуя на Буда от тухли



Гущерче в крокодиловия улук

Ступи за кремации


Гал Вихара



Посещението започва от музея, който трябва да признаем, че беше добре устроен и ни подготви значително по-ясно да схванем за какво става въпрос из античния град. Билетът за Полунаруа включва музея и се проверява на още две места: на главния вход от към градчето и при влизане на Гал Вихара (още един "пещерен" храм, с огромни статуи на Буда в трите основни пози, издълбани на място от скалата). Иначе изглежда човек може да се промъкне и да разглежда по-маловажните (но не по-малко интересни) части без да го проверят.

Полунаруа се намира на брега на огромен язовир, който - макар и не в сегашните си размери, също е съоръжение изградено преди векове с цел напояване на оклоните ниви. На пристигане мислехме, че офертите за спане ще са по пътя покрай него, но той се оказа направо върху язовирната стена и нямаше такива. Намерихме си едно хотелче по-близо до новия град, което успя да ни предложи чудесна бухалня и интернет. Толкова ни хареса, че останахме да преспим цели две нощи.

Игуани, много игуани



Категорично решихме, че пропускаме Анурадхапура - още една древна столица щеше да ни дойде прекалено много, пък трябваше да си оставим и повод да дойдем пак. Щяхме да прекараме времето до края на престоя си на острова мързелувайки край топлите морета в североизточната част на страната.