7 октомври 2014 г.

Кой колко пие?



Един въпрос, който занимава всички редовни пътешественици (не-въздържатели), е: тук какво да пием?
В Малайзия явно брадвите са нещо символично за силата на алкохола - две или три брадви?
Алкохолът е интересно нещо от културна и икономическа гледна точка. Като повечето стоки за директна употреба, при алкохола 20% от употребяващите носят 80% от печалбите – в този случай това са най-големите пияници. Извършителите *и* жертвите на тежки престъпления е по-вероятно да са пияни по време на инцидента, от останалите.

Освен това, много религии ограничават или забраняват пиенето. В Азия на много места съжителстват в близост хора от всякакви изповедания и социални нрави, следователно и политиката за алкохола са разнообразни. В Куала Лумпур, например, в някои магазини намерихме алкохола в отделен хладилник обозначен “не-халални” продукти – тоест нечисти според Ислямските догми за хранене и поведение.


Много от алкомаркетите в Шри Ланка бяха със зелени табели

И ние често си задавахме въпроса “тук какво да пием?” и направихме някои любопитни открития. В Шри Ланка има специализирани алкомаркети, които приемат стъклени бутилки, показват лицензен номер и не позволяват да пиеш пред тях. Има и местни барове, които са отвратителни в много отношения, и определено не се очаква там да влизат жени. Местните, които пият алкохол – едва 30% от населението над 18 (виж за източника най-долу) – явно са принудени или предпочитат да го правят на по-закътани места.

За сметка на това, поне в южните райони на Шри Ланка, проявяват голяма търпимост към пиещите на публични места чужденци. Случва се да те предупредят, че това не е съвсем прилично или да помолят да не пиеш на перона на гарата, но без особен антагонизъм. 


Според Световната Здравна Организация, 85% от алкохола, пит в Шри Ланка е твърд, само 13% бира. Все пак разбираме пиещите местни, защото си правят арак от кокосови орехи. Той е много благ, и в тъмния, и в светлия вариант, като наподобява ром. Има няколко марки Шри Ланкска бира, популярни в различни региони. Рядко щастие е да намериш местен алкомаркет, който да я охлажда подобаващо. Тази услуга е гарантирана само в заведенията за туристи, на цена 200-300% по-висока от магазинната: 1.50 – 2 лева за половин литър.

В Индонезия, както за всичко останало, и за алкохола не може да се говори обобщително. Всяка провинция – остров или архипелаг - има свои закони и порядки, под понятието Панчасила. Това е обединителна идеология наложена от Сухарто с пет основни постулата: Един и единствен Бог; Справедливо и цивилизовано човечество; Единство за Индонезия; Демокрация (с някои условности); и социална справедливост за всички Индонезийци. Между другото, Индонезия е най-населената държава в света с преобладаващо Мюсулманско влияние. Не е изненадващо, че само 21% от населението някога през живота си пие алкохол. От пития в Индонезия алкохол, 85% е бира и едва 15% твърд – това също го разбираме, защото местните уискита, които опитахме бяха от зле по-зле, че и скъпи.

Дискретно сервирани бири в Сигирия, Шри Ланка
+ порция коту-роти
Първокласен алкомаркет в Бадула, централна Шри Ланка
повечето са по-неугледни
Мианмарски бири и една хитра отварачка
Биа хой в Сайгон




Наливни бири могат да се наливат в каквото носиш.
В Мианмарските барове груповото гледане на телевизия и мачове е много популярно.

На Джава, най-населения и предимно Мюсулмански остров, свободно се продава както водещата местна бира Бинтанг (собственост на Хайнекен, по над 6 лева литъра, да ви е сладко!), така и някакъв странен Гинес в кенчета без ‘ракети’ за запазване качествата на пенливостта и споменатите гадни твърдаци. Предполагаме, че в Аче и въобще на Суматра е по-ограничено заради по-консервативните религиозни общности. В Калимантан и Папуа също продажбата на алкохол е забранена в някои местности, което остана загадка за нас като мотивация. Населението там е предимно покръстено или от трети религии, а в Калимантан местните си пиеха арак от ориз разреден с кола, “защото иначе е твърде силен”. В Папуа по крайбрежието нямаше проблем с продажбите на бири, но в централната част бяха забранени. Местните не успяха да ни обяснят защо. Два пъти поред отговориха, че Индонезийците имат пушки а те нямат, но като добият пушки ще ги избият, Мердека ПапУа!

Експонат за локални религиозни церемонии: бири в дар
Ханои, Виетнам
Не навсякъде в Азия, обаче, алкохолът е така старателно прикрит. Във Виетнам, бастион на комунизЪма, едва половината от населението са трезвеници. За сравнение според същия източник в България 15% от пълнолетните не пият, в цяла Европа и в Северна Америка по една трета.

Виетнам предлага наистина чудесно евтини бири – от 60 стотинки за литър! Нищо чудно, че 97% от алкохола, пит там, е именно бира. След намесата на колонизатори от Европа, във Виетнам остава пивоварна традиция. За да не си кажете – ех, Азиатци, все трябва белите да им показват – и в България пивоварните похвати са ни внесени от същите източници. Както и да е, определено пресните бири Биа Хой стават популярни и сред потоците туристи във Виетнам. Сервира се в по-установени заведения и на улицата във внезапно изникващи вечер тротоарни кръчми, на ниски пластмасови столчета и маси. Вари се на същия ден и е слабоалкохолна, леко водниста бира.


Именно такива по “качества” са и най-питите бири в света (за разлика от другите данни, тази статистика се основава на брандирани продажби). Водещите по продажби марки бири дават представа и за развитието на световния бирен пазар: масовите продажби почти навсякъде са на бири, собственост на чуждестранни конгломерати от фирми, например Китайско-Бразилски и Американо-Белгийски партньорства.

Вие какво пиете като пътувате?

* Данните са от изследване на Световната Здравна Организация (част от ООН) от 2010-та година. За това и цифрите за население са съобразени с тази дата. Методите на набиране и обработване на данните отчитат и непродавания, но консумиран алкохол – домашните ракии, вина и бири по света.