други (първи) светове

Апокрифи от Америка

Летяхме през Доха, летище с добра слава заради кратките прекачвания, но което не впечатлява с нишо. Постоянно тръбят на евините пасажерите за разните луксове на които се наслаждават, онези, другите, но се съмнявам и на тях да им е чак толкова добре. Няма дори една книжарница или къде човек да си купи вестник… в безмитния магазин продават всякакви алкохоли, разбира се, но на касата запечатват торбичките – всичко това е комбинация от мюсулманската и летищната цензура.

На десетчасовия полет ни се падна да сетим насред глутница участници в международна филхармония. Казвам глутница, защото бяха долни пияници – по принцип не осъждам такива хора, но по време на дъллъг полет когато само ти се спи не са много приятни.

Имигацияа в Ню Йорк както винаги отне над 2 часа, самат процедура трае около 3 минути, но опашките са много дълги, направо ужасяващи ако човек има друго прекачване след това. Ние бяхме заложили на кола под наем за придвижването до Пенсилвания, и си избрахме едно миниатюрно Фиатче (500). Много беше сладко, и има вариатни и за автоматични и ръчни скорости. Няколко часа пълзяхме на излизане от метрополиса около Ню Йорк, след това се пуснахме по тия мити американски магистрали. По радиото ни пуснаха предупреждение за интензивни гръмотевични бури точно около нашата дестиняция, но най-блозкото на което се натъкнахме бяха гъсти мъгли. За сметка на тези леки климатични несгоди, и неприятно хладните температури, откакто пристигнахме има страхотно увлекателни облачни панорами, особено залезите.

Пъви голф-урок

Човек да се чуди как не го постигнах това докато живеехме във Флорида, този рай на голф-игрищата, територия с най-гъста концентрация на голф-колички на света спрямо населението (факт). Обяснявам си го с това, че е скъп спорт.

За начало на урока ми дадоха един стик, кофа и жетон за топки, и ми казаха да ида да загрявам. Източих си топки от машината, но категорично отказах да загрявам преди да ме инструктират, за да н си създавам вредни навици. Една весела женица дойде да ме обучи, и с изненада откри че досега нямам постижения нито в голфа, нито в никакви американски спортове с бухалки и топки. Започна с обяснение на хватките, след това на удара и как трябва да вървят нещата, кои стави да се движат, и кои да са абсолютно статични. И това е цялата техника. Е, по нататък има и решения с кой стик какво да удряш и тн, но основното е да намериш златната позиция и да не я пускаш. Каза, че отнема около 3 години обиграване докато свикнеш.

вкусни празници

На излитане от Катманду, (след няколко излишни опипвания от охраната – защо мислят, че между качването на автобуса на изхода и слизането пред смолета можеш да придобиеш нещо опасно?!), зачетох една статия в самолетното списание за кулинарните традиции на Индийските Християни.

Християнството е трета по разпространеност религия в страната. Най-много са Католиците, но има и православни, протестанти и други. Най-концентрирани, като процент от населението, са в Източна Индия (отвъд Бангладеш) и Островите Никобар и Андаман, все места където туризма е тежко контролиран от държавата; след това в Гоа, и в Южна Индия.

(малко стари данни от Преброяване 2001, общо си слагат като 3% за цялата страна огромная)

В Непал също има Християни (половин процент за страната при Преброяване 2001) и в града често се изпречват Западни проповедници или ‘мисионери’, които агитират горките бедни Хиндуисти да се покръстят. Това е гадна за мен гледка. Наскоро пък диди ме изненада, като ме смъмри че нямаме Коледни украси вкъщи и разкри, че тя самата е минала от страната на Христа миналия Великден. Обясни, че малката и дъщеря от край време върви по неговите стъпки, и упражнила натиск на майка си. Трябва да се отбележи, че другите и работодатели са точно от тези мисионери.

Както и да е, с интерес открих че из Индийските Християни има много и различни кулинарни обичаи по Коледа. Както при Американците от всякакво изповедание, не е нужно храните да са постни. Някои ги приготвят за Бъдни Вечер, а други за обяд на Коледа. Оказва се, че за Англо-Индийците традиционна е пълнената пуйка (както и за Американците, разбира се) или печено прасенце, но има и по любопитни култури, например овнешко ‘виндалу’ (Гоа), и кори сука (пиле панирано първо с Индо-подравки и после с чесън и кокос, Керала). Също бяха описани множество сладки и сладкиши, които имат за основа кокосово мляко и екзотични плодове.

Ние пък планираме за своето Коледно угощение една голяма говежда мръвка, която ще бъде приготвена на бавен огън от познат в ресторантска пещ. За тези които не са запознати, големите Американски хранения са на следния принцип: едно или две масивни месни ястия и множество зеленчукови и други гарнитури. Общо взето човек да се почувства като на Шведска маса. Ние като гарнитури планираме да прложим някаква зелена салата, нещо като огретен от зелен фасул (от кръглия вид) и гъби (това е класическа рецепта), сладки картофи на фурна, запечени моркови, доматена супа. Тази година тиранично казвам ‘НЕ!’ на сладникавите гарнитури, с които семейството също е свикнало, например така наречената желирана салата, консервирани мандарини, или сос от ябълки. Сладко ще има за десерт, разбира се – но още не е окончателно избран.

Като взех да пиша за кулинарни традиции за празниците, един интересен паралел е, че в Пенсилвания (поради Германското влияние) също често се яде свинско с кисело зеле по Нова Година. Е, не е точно капама, но става. Освен това имат едни салами “Болоня”, които могат да бъдат и сладки – надявам се това не ви изненадва, все пак, Америка е – дето днес като ядох се усетих, че си имат вкус досущ на шпек.

GO FRACK YO’SELF

Вероятно сте чули, ако следите новините от света на енргетиката, за предполагаемия ренесанс на Пенсилвания като източник на горива. През 19ти век щатът развива невероятна минна индустрия - покрай добива на антрацитни въглища се строят железници, израстват градчета, трупат се милиони. Въобще, щат на Стахановци-капиталисти. След време обаче идва ерата на петрола, а такъв в Пенсилвания няма кой знае колко... но за това пък има природен газ. Невъобразими количества: част от един скален масив (наречен Марселъс), който се простира в ПА и източното крайбрежие на север. Правата за сондиране на газ отдавна се отдават в тези щати, но до скоро технически не беше възможно да се извлича. Е, сега е възможно. Хората от Тексас, тези първенци на минно-геоложката мисъл, са изобретили метод за избиване на газови кладенци: копае се до въпросния скален масив, след това се копае хоризонтално през него, след това се произвеждат малки взривове и се напомпва вода и пясък. И на повърхността излиза газ, заедно с отпадъчните води, които се връщат обратно. От там и названието hydro-fracking, защото с помощта на вода се правят множество пукнатини в скалата.

В настоящето, угнетено от петролни разливи и Фукушима, тези развтия в газовия сектор направо се виждат като манна небесна на много Американци (защото те, като всички други хора, предпочитат да си копаят енергия у тях си). Проблемът в цялата ситуация също ни е познат - лобито е прекалено силно, и цели да завладее находищата и печалбите толкова бързо и напълно, че няма да се поддаде на никакви ограничения за безопасност. Не се знае точно какви би трябвало да бъдат тези предпазни мерки, но някои идеи относно опасностите включват например замърсяване от отпадните води, които изнасят със себе си част от силната радиация присъща на Марселъс. Като цяло интензивното сондиране в гъсто населени места е предпоставка за инциденти...

Тези бележки са най-вече продукт на престоя ми в ПА този уикенд, където 'фракинга' се открои като тема. Не толкова вълнуваща колкото победите в бейзбола, чийто сезон започна в Четвъртък; или лова на пъстърви, който започна в Събота; но все пак нашумяла тема. (допълнително посочвам и тази статия от Тайм, скролвайте до долу).

Само един уикенд до излитане

Престоят ни на острова беше наситен с интересни и приятни преживявания. Дойдоха множество хора от сватбата и някои нови попълнения. Освен самия остров разполагаме с две канута, един закотвен дюшег и един който ползваме да се пускаме надолу по течението (като Тад ни събира с моторната лодка).

Всички останаха доволни, макар че някои пострадахме същевременно: аз имам синини защото много пъти падах от дюшеците (а реката не е толкова дълбока), а Тад има алергичен обрив от едно растение. Определено ще дадем всичко от себе си да продължим тази традиция, която набира сила всяка година.

Вчера излязохме на реката с Тад и баща му - уж на риболов но тази година никой не е хванал нищо доколкото знам. Има извънредно много раци и като че ли нещо не е наред с фауната в реката. Бяхме там по залез слънце, в небето се виждаха всевъзможни цветове. Като се стъмни и се върнахме на брега там блестяха хиляди светулки, паркът покрай реката изглеждаше омагьосан.

Фоснот празник

Докато бях в Пенсилвания се падна (миналия понеделник) ден Фоснот. Това е денят преди да започнат постите, когато по традиция Пенсилванските-германци използвали останалата им мазнина от къщата като приготвят фосноти, или пържени топки тесто приготвено с картофено брашно, поръсени със захар.
Те не са понички! Поне така настояват всички, макар че най-голямата разлика май се оказва, че фоснотите са кръгли, без дупка.

Ах, Пенсилвания

Преди няколко дни Тад отиде на мисия свързана с пехвърляне на имот (в качеството на свидетел) и на връщане групата беше спряла в няколко пивоварни по път. Тук пивоварните предлагат услугата пълнене на дамаджанки (тук наричани growler, ха-ха) на преференциални цени, като по този начин продават и специализирани сезонни бири. Завърнаха се с няколко бири, едната много тъмна и със 11% алкохол, а другата която дори ми беше по-интересна, дотолкова пшеничена че има лек отвкус на боза. Не го казвам по лош начин, дори беше много пивка.

Аз междувременно, докато те пътуваха, се сдобих с безплатно огледало и дънки.

Вчера пък се показах като градински работник. Майката на Тад от една седмица говори за един наторително/декоративен материал, който накрая се беше появил на купчина пред къщата. На кратко, впрегнах се да го разхвърлям равномерно из насадените растения в двора.

През това време се появи един съсед и каза, че трябва някой да наглежда у тях, защото има малки зайчета (което много ме зарадва), но те прокопават проход извън там където са ги ограничили и отиват в басейна. Дотук всичко звучи много мило и сладко, но проблемът възниква когато не могат да излязат от басеина и се давят в него. :( Така че днес и утре ще проверяваме за зайци в басеина, надявам се да няма инциденти.