Показват се публикациите с етикет баба. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет баба. Показване на всички публикации

5 април 2015 г.

Три мнения от нашите баби

За една задача към виртуалния курс “Международни теми в женското здраве и човешки права” разпитвах три възрастни жени. Зададох им еднакви четири въпроса, и отговорите също бяха подобни, въпреки че две от тях са от България (в 60те и 80те си години), а третата от САЩ (живяла и във Великобритания, в 70те си години).

Така че може да се каже, че това са мнения на нашите баби – в общия смисъл на понятието, жени на възраст да са баби, както и жени с много стаж и опит в разните сфери на живота. Те до различна степен живеят в относителна изолация от по-младия свят, предимно с телевизионните сериали, или пък участват активно и постоянно във виртуалния социален живот. :)

М. е от САЩ, работила е през целия си трудов път в администрацията; има едно дете, което отглежда сама. През 60те години участва в протестите против войната на САЩ срещу Виетнам. Д. и В. са от Област Пазарджик, трудили се като счетоводител и учител съответно, и отгледали по две деца заедно със съпрузите си – но Д. е вече вдовица.

Смятате ли, че мъжете и жените са равни във вашето общество? Защо или защо не?
Д: Не. Защото на жените се плаща по-малко за същата работа, това го знам и също беше по новините скоро.
В: Не. В моя случай се е плащало еднакво за една и съща работа, но мъжете и жените не са равни що се отнася до разпределение на отговорности.
М: Не. Има разлика в заплащането за една и съща работа, дори в Американската армията – не че съветвам който и да било да става военен, но дори и там не се гледа на жените и мъжете като на равни. Освен това отглеждането на деца се счита за женска работа, докато правенето на кариера се мисли за по-важно за мъжете, отколкото за жените. Все пак има много промени от 60те насам, дори например че обявите за работа във вестниците вече не са разделени на такива за за мъже и такива за жени.
Бележка: През Март месец се състояха много събития и в Америка и в Европа, които насочиха медийното и общественото внимание към разликите в заплащане за една и съща работа и квалификации въз основа на пола.


Кои теми свързани с женското здраве или човешки права са важни лично за Вас?
В и Д: Лекарите се държат пренебрежително, след като минеш определена възраст. Не вникват в проблема, а казват “то е от ЕГН-то”. Направо ни отписват, защото сме стари.
Д: Не трябва да плащаме за да ходим на доктор.
М: Здравеопазването в САЩ е много силно ориентирано към по-възрастните, и няма достъпни варианти за по-младите – особено тези, които имат ниски доходи.  Би трябвало системата да е въз основа на приходите, защото не е редно в същото време човек с годишен доход от стотици хиляди долари да се лекува безплатно, само защото е минал определена възраст. Освен това ме тревожат ограниченията на репродуктивното здраве на жените, които нарастват постоянно, въпреки че някои от тях са противоконституционни. Бел: Става въпрос за забрани за образование за репродуктивно здраве и аборт въведени в някои щати и становища на Върховния Съд по тези забрани. Данни от международни НПО сочат, че пропорцията бременности приключени чрез аборт е приблизително еднаква навсякъде по света, независимо дали процедурите са законни или не. Може би ако повече мъже отидат да видят как всъщност протича нелегалния аборт, постепенно тези мнения ще се променят.


Вие лично била ли сте жертва на дискриминация, защото сте жена?
В и Д: Не, работила съм винаги в изцяло женски колектив, така че не е имало повод за такава дискриминация.
Д: Освен началника, той беше мъж.
В: Имаше разлика кой заема ръководни постове или при разпределяне на отговорности.
М: Не, в работата никога не е имало дискриминация. Но имаше разбира се много сексуален тормоз от колегите, това беше просто прието през 60те години.
Бел: Любопитно е, че нашите баби отчитат за дискриминация предимно нещата свързани с трудовата среда, докато актуалното понятие е по-широко. Запитана допълнително за други сфери на живота, М. добавя: Очакванията бяха различни за мен и за брат ми, като израствахме през 50те години – аз трябваше просто да гледам да се омъжа. Нямах подкрепата на семейството да завърша висше образование като него, защото за мен се считаше за излишно. Все пак се радвам, че съм на 70, а не на 20 сега, защото в днешно време има толкова много очаквания към младите да се реализират и изградят по грандиозен начин – и не само към жените.

Какви съвети бихте дала на младите жени днес?
В: Възползвайте се от всяка възможност, защото никога не се знае какво ще потръгне и ще ви донесе щастие.
Д: Никога не се предавайте и се борете за правата си!
М: Никакви съвети! Осъзнавам, че нямам никаква представа как стоят нещата за тях, така че не мога да съветвам. ☺



23 август 2010 г.

"Дявола и неговия чирак", една приказка предадена от пра-пра-дядо

В края на това лято прекарах един-два дни с баба на Атолука. През това време тя ми разказа (не, не всевъзможни сериали, както може би си мислите) разни случки от своя живот. Една от случките включваше следната приказка, която като малка сушала от своя дядо, а след това е разказвала и на нас. Предполагам, че има много неща които могат да бъдат замествани и тн, но основно върви така:

***
Едно бедно семейство имало единствен син. Когато момчето станало на подходяща възраст, баща му го повел да го даде на някой занаятчия за чирак. Вървели дълго през гората и бащата се уморил. Облегнал се на един камък за почивка и казал, "Ох".

Изведнъж изпод камъка изскочил един човек и го питал, "На мен ми викат Ох, защо ме викаш?" След като бащата обяснил защо са тръгнали на път, непознатият човек предложил да вземе момчето за чирак при себе си, но при едно условие: родителите му да не го търсят, докато не се е изучил напълно. Стиснали си ръцете за тази уговорка и бащата се върнал вкъщи.

Минала една година и майката на момчето, която тъжала много по него, настояла да го потърсят: "Дори ако трябва след това да се върне, доведи го да видим че е жив и здрав." Бащата тръгнал да го търси, намерил отново камъка и казал "Ох" край него. Появил се Ох и много ядосан попитал, "Какво търсиш тук? Сина ти не само не се е изучил, а от нищо не отбира!" Но след като бащата обяснил какво иска майката, Ох пуснал чирака да отиде с него.

По пътя към вкъщи бащата се скарал на момчето: "Какви ги вършиш ти, че цяла година нищо не си научил?" А синът му отговорил, че той много неща е научил, но сестрата на Ох, на която помагал от време на време да готви, го предупредила когато Ох го попита дали е разбрал всичко, в никакъв случай да не казва 'да', защото Ох бил погубил много други момчета чираци като него щом научат магиите му.

Като стигнали в града, синът решил да покаже си какво е научил и се превърнал в прекрасен жребец и заръчал на баща си да го продаде, но да не дава юздите му, защото там ще му остане душата. Бащата търсил сълго време купувач за толкова красиво и скъпо животно и най-после го продал, като запазил юздите за себе си. От тях синът му се върнал отново в човешката си форма, и двмата били доволни от спечелените пари. След това синът се превърнал в голяма, богата къща, като душата му останала в ключовете. След време, въпреки тази пречка, бащата успял да намери купувач и за къщата.

Но не щеш ли синът усетил, че Ох е разбрал какво е извършил и идва да го догони. Казал на баща си да се скрие и се превърнал на безброй зрънца жито пръснати по земята. Когато Ох се появил, бил се превърнал на петел и изкълвал едно по едно зрънцата. Бащата много се уплашил, но едно зрънце жито се било мушнало под едно корито. От него синът се превърнал на лисица и подгонил петела чак до неговата дупка под камъка.

Така баща и син се върнали невредими и заможни обратно при майката.

***

28 февруари 2008 г.

Вече си имам мартеница от баба, а и други от миналата година :)
Тази седмица се очертава доста гаден уикенд. Много работа за вършене и дори има събрания... тези хора нямат срам! Все едно сме в Соца, с тези събрания късно вечер и в Събота и Неделя.
Освен това преместиха мачовете (последните 2 дори не се състояха!) по-далече защото има проблеми с терена на старото място - но сега са по-рано през деня, което значи че един ключов защитник не може да играе защото работи през това време, а друг ключов играч си скъса сухожилие... Има и разни интриги - зложелатели се опитват да изтеглят най-добрите играчи за друга лига, но те остават лоялни, главно защото този зложелател е гаден, аморален човек. Беше добър вратар, но вече не играе с нас а само саботира. Въобще, страшен отбор сме.