Баган: да преброиш храмовете е като да преброиш звездите

Една задължителна точка от посещението в Мианмар е районът около Баган. Тук от първите векове на новата ера до днешни дни са се надцаквали с по-големи и по-пищни храмове, докато полето от река Иравади до отвъд хоризонта се изпълни с такива.

Сутрешна дентална хигиена в пагодата, където доспивахме

Както щеше да ни се случва при всяко следващо автобусно пътуване из Мианмар, взехме вечерен рейс с час на пристигане 5 сутринта до градчето Няунг-У на север от стария град Баган. Рейсът пристигна по-рано от предвиденото и ние се насочихме към една пагода за да опънем шалтета и да поспим. На ставане ни пресрещна една жена, живуща в съседство с пагодата и ни поднесе кофа вода – в Мианмар има обичай да се предлага вода на странстващите.

Първата ни работа беше да потърсим Нещото, което отново бе пропуснало нашата спирка и продължило своя своя път. Някак пак се уреди да бъде върнато с обратен рейс към Няунг-У още същият следобед.

Следващото приключение беше да се осведомим за транспорта към Мандалей, следващата ни цел, за да знаем с колко време разполагаме в Баган. Офертата се оказа лодка с час на потегляне 5 сутринта, след два дни. След като открихме бърлогата си и спазарихме колела на цена като за половин ден се юрнахме да разглеждаме безкрайните храмове.

Тъй като не сме познавачи на будизма, в Баган най-впечатляващ ни се стори самият невероятен мащаб на комплекса. Наред със стария град (който ние не посетихме) има няколко по-известни ключови храма; но най-благо е просто да въртиш педалите из червените прашни пътчета и да изследваш на какво ще се натъкнеш. Бел.  Дидо: ама освен ако страшно не си падате по въртенето на педали в прахоляк при температура над 40 градуса тая благодат си има и неприятните страни. В много от по-малките храмове дебнат художници и творци на разни сувенири, които ти показват откъде можеш да се покатериш на втория етаж и те насочват към стоките си.

Първото ни автентично Мианмарско къри, от една манджарница изцяло на открито, се оказа посредствено на вкус. Техните манджи с ориз са различни зеленчукови и месни кърита, колкото по-мазни - толкова по-добре по разбиранията за статус. В този случай не можахме да разберем дали просто не ни допадат на вкус, или са повкиснати. Открихме, че вместо салата замезват например със незряло манго и малки пресни патладжани.

На един хълм реализирах катапултация от колелото: бях се засилила много по нанадолнището, обърнах се да видя защо се бави Дидо и загубих контрол. В подножието на хълма канавката се превръщаше в стъпаловидна бетонна структура за оттичане на вода и за да не се срещна с бетона от близо с висока скорост, пуснах колелото в движение. Настъпих го няколко пъти на различни места, докато инерцията и на двете ни маси се изразходи и отчетох щети: по мен нищо, по колелото строшен звънец и смачкана кошница. Бел. Дидо: а отстрани описаните маневри си изглеждаха направо като истинска левитация с премятащо се колело в краката.

В следобедната жега, само излежаването спасява

Както за хората, така и за животните

Залезите край Баган могат да бъдат много зрелищни и пътеводителите сочат някои храмове като най-обещаващи за това точки. Ние си избрахме не толкова натоварена точка, защото искахме да избегнем плащането на билет за разглеждане на комплекса. Популярно мнение е, че парите от такива такси отиват направо в джобовете на военните, а не за поддръжка на съответните културни паметници. Залезът се оказа посредствен сам по себе си, но панорамата на хиляди Багански храмове определено е внушителна. Дори не мисля, че може да се предаде със снимки.

Нощна сцена, различна пагода

Вечерта се отдадохме на манджи, местни бири и разтуха в Няунг У.  Открихме чудесните Мианмарски салати от незряла папая, ядки, лук, чесън, домати, джинджифил лимон и други подправки. Салатите са еднотипни като приготовление и съставки, просто определена съставка преобладава в различните видове (един вид в джинджифиловата има повечко джинджифил а, в доматената повечко домати). 

анализи

Странно как понякога човек спича и не може да продължи напред ... от вчера едно лайно нещо ме дели от това да придвижа пороцеса със стажа, и то е че не успях да дам материал за анализ в клиниката като част от цялостния ми преглед. Не е моя вина, бяха ми казали да на ям и пия нищо преди това за да мога да дам кръв. Искат всичко, а не дават нищо... както и да е, дълги часове след като източиха кръвна проба, и след няколко кафета, плодове и шоколад, седях в очакване пред тоалетната, но уви.

През това време прочетох два разказа в стари броеве на Ню Йоркър: Наташа на Набоков и Из Юга(предполагаем превод) на Рушди. И двата вземат като основна тема смъртта и преходността на нещата, както и различните перспективи, които човек добива и отписва с течение на времето. Също така развиват и наблюдения над възможността всеки да си изгради собствен свят и мислене за себе си, с които след това облъчва околните.

В разказа на Рушди един от двама възрастни приятели на път да си вземат пенсиите става жертва на сблъсък с мотопед, което ми напомни това как хората тук пресичат. Правят го в най-неочакваните моменти, и с ръка протегната надолу с полуотворена длан, обърната към връхлитащите ги превозни средства. Понякога имам чувството, че си мислят че с този жест могат да ги спрат. Веднъж един дядка много ловко скочи пред колелото ми по този начин, и понеже никак даже не го очаквах, като не спрях се огъна и направо хвана гумата с тази си полуотворена длан. Аз в такива случаи скачам в движение и оставям колелото, горкото, да се бори само, и си псувам от страни. Иначе карам много агресивно, защото друг начин няма, и понякога с околните си разменяме дружелюбен среден пръст.

Днес, когато се върна в клиниката за да си занеса пробата, движението ще е много по-спокойно: има генерална стачка "бънд" в протест на цените на горивата (около 3лв/литър), и са забранени моторните превозни средства. Може само пеша или на колело, магазините са затворени и всички блуждаят из града като зомбита.

к-ду на колело

Още преди да пристигна тук имах колело. Поне така си мислех... Тад го беше придобил от някой, който си заминал. Оказа се, обаче, че то е няколко идеи твърде голямо за мен, и пореди така или иначе ограничените си велоходни умения, нем ога да го ползвам. За това доскоро се движех пеша, с "микро" (маршрутки, но много рядко защото трудно мога да предвидя къде отиват извън близкия окръг), или с такси. Но откакто взех да се явявам като учител три пъти седмично в другия край на града, един седмичен разход от 25 лева за тази цел ми се стори направо кощунствен. То, хубаво, доброволец, ама чак пък толкоз...

Обърнах се към познати, и при мен попадна едно почти съразмерно колело, без скорости, което взех да си покарвам (каска си имах). Не се срамувам да си кажа - страшно е!

Моят опит се ограничава до около две години е'здене във Флорида, където всичко беше равно, и ако има много или страшно движение, скачах на тротоара. Тук тротоарите не стават... най-неловко е, когато има задръстване, разбира се, защото тогава тези стотици мотори също трудно те заобикалят, а "палиш" по-плавно от потока. Препятствия не липсват - има и свещени крави; но при моята скромна скорост, по-скоро другите 'водачи' са заплаха. Човек трябва ловко да бди за маршрутки и тук-туци, които се отбиват и след това вливат в движението на всеки 20 метра. Като цяло най-неприятни са кръстовищата, защото всеки се бута и провира на някъде безредно. Светофари може и да има тук-таме, но тези механизми обикновено ги цакат регулирочвици, а ползата от тях остава недоказана на местна почва.

И така, откривам нови светове, носена от педалната мобилност.

Ето че и този уикенд свършва. В петък отново се спуснах с колело до центъра, беше интересно защото духаше много силен вятър (а това прави придвижването с колело значително по-бавно). А пък вчера се срещнах с Елена и щяхме да ходим в парка да караме колела, но времето не беше подходящо - освен вятъра стана и студено с опасност от дъжд, и поради това отидохме до остров Ана Мария. Той е един от продълговатите острови покрай брега, там се разхоодихме по един кей и разглеждахме "антикварни" магазини. За пръв път виждам такива големи вълни тук - беше доста бурно на плажа, имаше червено знаме.
В неделя имахме 2 мача и беше някакъв ужас с организацията, но накрая бихме в първия (въпреки недостиг на играчи). Беше доста забавно, но сега ме болят крачетата.

Откриваме плажния сезон

Напоследък пак постоянно има разни неща за вършене и не много свободно време. Все пак този уикенд не беще лош. Още през седмицата сътворих един пай, по случай празника.
После в събота ме подтикнаха към приключения - тоест отидох с колелото до центъра, около 6 км е до там. Беше приятно, времето беше топло, но с лек вятър. Иначе сигурно щях да седя вътре цял ден ... В неделя отдохме на плаж, след дълго излежаване (въпреки че аз си четях заданията докато се излежавах). Отначало беше много хубаво, но после задуха студено. Най-неприятно беше, че имаше огромни задръствания и в двете посоки, на отиване и връщане, а плажа е на остров. След това отидохме до центъра и ядохме в един 'органичен' магазин, който предлага и готвен бюфет.
А последната снимка виси в библиотеката, веднъж имаше фотографи на кампуса и ме снимаха на главната алея.