Град Пукет нощем

Като пристигнахме в Пукет вече беше обед, бяхме изпуснали лодката за остров Пи Пи, но си купихме билети за следващия ден. Така се оказахме за една вечер там. Първоначално се съвзехме от пътуването в едно много приятно кафе-бар (Pinky's Gallery Cafe) на една от централните улици. След като зарязахме раниците в един старинен и съсухрено-фамозен хотел се отправихме да търсим барове. Много места бяха затворени, защото Вегетраинския Фестивал все пак си е нещо като пост от най-различни разгулни прояви.

От парада на Вегетарианския Фестивал

Първо кацнахме в един бар (Michael's), където имаше самотен друг клиент и бири на голяма промоция. При пауза в дъжда се спуснахме на разходка, която ни отведе в един друг бар (Ban Anu Ruk) изпълнен със стари бръснарски столове и всевъзможни други предмети от колекционерски интерес. Имаше цяла стая рекламни материали на Кока-Кола, множество такива от алкохолни напитки, играчки, картички, микрофони, сметала и всякакви други любопитни находки. Интериорът се състои от тези бегло подредени предмети, а смаият бар е посторйка скована около едно дърво. Запознахме се с Най, привидно млад собственик на колекцията и заедението, който ни показа задната затворена стая с още предмети като първо предупреди, че нищо не е за продан. Отново бяхме почти единствени клиенти, за това с всяка напитка се местихме из бара за да го разгледаме по-цялостно (за съжаление снимките от там не могат да пресъздадат атмосферата). Не издържахме твърде дълго поради неспирни атаки от комарите.

От там се върнахме обратно в първия бар, който се беше понапълнил. Посредством билярдната маса се запознахме с местните. Крис от девет години е пенсионер там; изненада Тад с многобройни победи, защото е бивш професионалист. Неговия приятел и 'брат' Били, който на безупречен колониален Британски не пропусна да ни офертира за хотела на който е управител, ни въвлече в следната гатанка: той е Сик по религия, и явно не е от Тайланд - от къде е? По външния му вид не личеше кой знае какво, освен че не е от някъде из Азия. (Приемам вашите предположения като коментари.) Аз познах едва след няколко опита.

Град Пукет денем

Когато пристигнахме в град Пукет, на около 30 км от началната ни точка, отново валеше. Бяхме малко объркани къде и какво да правим... на посоки се насочихме към центъра на града и попаднахме на главната улица с фестивални будки. Става въпрос за ежегодния Вегетариански Фестивал, който е вдъхновен от традиции свързани с едновремешното китайско население на острова. Трае една седмица, през която се готвят и ядат зеленчукови манджи и сладки работи. Има история, според която преди около 180 години театрална трупа от Китай дошла в Пукет, но след като се поболели от местни бактерии минали на стриктна зеленчукова диета, и всичко било наред.

Не ми е съвсем ясно дали това е истина; друга интересна 'подробност', която всъщност се оказва гвоздей на програмата, е че всяка сутрин хора осенени от религиозен порив пренасят олтарите си до няколко главни храма (из цяла южна Азия, независимо от специфичната религия, хората имат олтари вкъщи). Съпровождат ги много хора облечени в бели дрехи, пеша, боси, или с украсени камиони. Замерват олтарите с типично китайски оглушителни фоерверки. Също ги следват и особи в традиционни червено-златни носии, които са проболи лицата си със саби, шишове, и всякакви причудливи предмети. Много от шестващите изглежда са в транс, а прободените са обградени от няколко човека, които забърсват пот и кръв и им поднасят вода при нужда. С шетвието се движат и няколко линейки, за всеки случай. Цялото зрелище и какафония са невероятни - местните зрители си носят тапи за уши, и подсказват кога да се коленичи в дъжда пред особено важни олтари.

Атмосферата е много по-спокойна през деня при будките. Предлагат се наглед безкрайно много неща... Предполагам знаете, че къри не е една подправка, а ястие със смес от сухи подправки което се яде с ориз, а в южна Индия и Тайланд правят и кърита с кокосово мляко, грубо казано нещо като къри-супи. На фестивала имаше множество казани с къри, някои се оказаха направо сладки, а други предимно люти. Имаше и много видове нудъли (не мога да ги нарека спагети с чиста съвест), както и големи, пухкави, сладки запарени топки оризово тесто с пълнежи, в китайски стил.

За никакви пари се награбихме с тези и други деликатеси, отнесохме ги в хотела и се нахвърлихме да ги опитваме. Един пакет зеленчукова смес, увита в бананово листо и така запечена, от която продавачът безуспешно се опита да ни откаже, се оказа зверски люта. Много ми хареса едно къри с ананаси, както и една манджа с патладжани и домати (това можеше да се очаква). По принцип, любимото ми Тайландско къри е 'червеното', в което глвна роля игрят лоти червени чушки, кокосово мляко, и рибен сос. Рибния сос е една друга история - така смарди, че ако ти се разлее накъде, става ужас. Веднъж гледах документален филм как се произвежда, и ако не бях вече такъв страстен почитател на няколко манджи с него, щях да се ужася. Рибата се осолява с морска сол и ферментира в продължение на няколко месеца, след което течността се бутилира.

на път в Тайланд

това е само част първа от разказа....

Скути!

За придвижване из остров Пукет решихме да наемем мотор. Оказа се, обаче, че такива има на много малко места, а скутерите са много и евтини за това се примирихме с една модерна и весела хондичка. За една седмица ни излезе (1500 бат) колкото една средна до скъпа нощувка, с включени каски и бензин, който всякакви магазинчета продават в стъклени бутилки от алкохол покрай пътя - когато всички карат предимно скутери, няма нужда да разчитат само на големи бензиностнции. Със Скути прекарахме доста добре, но само благодарение на това че носехме минимален багаж и сме невъзмутимо непромокаеми за мусонните дъждове. Пътищата из тази част на Тайланд са много културни, асфалтирани и маркирани, но всички ни предупредиха да внимаваме за луди шофьори и винаги да си носим каските. И на двете ние вече сме свикнали, защото транспортната атмосфера е около десет пъти по-зле в Непал по всички параметри. Имаше и доста табели, което не ни попречи да се лутаме из каучоковите плантации през първия половин час, докато намерим плажа Най Тон.

Плажен Г-н Ууди

На Най Тон, който се слави с това че има спасители (много хора се давят по тези плажове), още преди да слезем от Скути ни приветства един ухилен чичка. Седнахме в неговото заведение на плажа и той ни се представи като Г-н Ууди. Възползвахме се от масичка на плажа и цяла пържена риба, кактои няколко коктейла кокос с тайландски ром, сервирани в зеления 'орех'. Г-н Ууди ни указа къде да отседнем, ако ще остваме там, и ние взехме че го послушахме тъй като офертата за стая ни хареса.

При Г-н Ууди имаше едно рунтаво кученце, което явно не обича пясък, защото за нищо на света не искаше да се придвижва само от предмет на предмет, дори когато заваля. Скимтеше и чакаше някой да го пренесе на сухо.

Изкарахме цял следобед и вечер при сърдечния Г-н Ууди, който е предприемач-трепач. Не само, че богатото му меню е на тагалог, английски и руски, но с несдържан ентусиазъм привиква минаващите туристи на какъвто език сметне, че ще успее, и проверява в последствие дали се чувстват добре на негов терен. Пуска и каквато музика подхожда на клиентелата - разполага с колекция руски и зпаадни ритми, а на нас за щастие ни пусна "Тайландския Боб Марли".

Толкова ни стана уютно, че на връщане към летището пак отседнахме там. Отново валя през повечето време, но беше топло така или иначе; възползвахме се от спасителите да се бухаме нвъздържано във вълните под дъжда. Вечер наблюдавахме дребни рачета как ровят из купчини боклуци изхвърлени от морето. За съжаление навсякъде имаше такива и не само растителни, като на някои места преобладават пластмаси а на други строшени стъкла. Има и много плажни кучета, които са безобидни и доста забавни като се заиграят във водата.

Плаж на Ко Пи Пи