мониторинг за здраве

Всякакви изследвания и реклами за отслабване и фитнес настояват, че човек получава мнокократно по-големи резултати ако внимателно следи всичко, което яде, пие, и прави в дневник и ползва информацията за да внесе трайни промени в поведението си. Този модел, ужасно улеснен от дигиталните технологии, сега се прилага във всичко, така че не е изненада че ни съветват да разчитаме на него и за личното си здраве. И защо не? Сайтове има много, и безплатни. Въпросът е, надвишава ли ползата от тях времето и нервите, които често губим, докато дерзаем из специфичната програма и вкарваме всичките си действия (естествени и дотогава неосмислени) в нея като данни?

През новата година, правителството на САЩ пусна свой сайт. Понеже вече дискутирах недостатъците на техните модели и съвети за здравословно хранене, реших да тествам продукта и да изкажа информирано мнение. Викам си, кой знае, може пък да са измислили как да подобрят идейно-ограничените си похвати...

На пръв поглед начинанието е многообещаващо; човек си записва какво яде и пие според дата и категории закуска/обед/вечеря/други, като за храните и напитки вкарани в програмата изскача всякаква информация за съдържание на калории, витамини и други елементи от биохимичен интерес. Сам си здаваш цели в до 5 категории (за отделните елементи като калории, натрий и подобни, или за ниво на активност, например), след което графиките за погълнати количества се клаибрират като процент от тях. При превишаване на лимитите излизат едни големи червени удивителни!

Примерен лош ден

Вкарването на информация е трудоемко: търсиш храните в списък, който е подреден по не особено логичен начин, отваряш варианта който пасва, подбираш количествата и добавяш. И така за всяка храна. Много писане и поне четири цъкания. Аз за всяко цъкане отнемам точки от оценката за полезност, особено при хора чийто интернет е бавен. Можеш да си създадеш свои комбинации за бъдещо ползване, ако ядеш едни и същи неща често, но тогава си ограничен в едни и същи количества или чрез още цъкане трябва да ги коригираш.

Започнах да го ползвам през втората седмица на Януари, и веднага възнегодувах от ограничените варианти на храни, които предлага. Например, под клочова дума "домат", не можеш да избереш "суров домат" както при плодовете, нито само "доматен сос", а си ограничен в "доматена супа с мляко", "доматена супа с фиде", "доматен сос с телешко" и други подобни. Но при тъсене само на "краставица", излиза "Домати и краставици, салата". Нещо не е домислено! Освен това явно моите хранителни навици са нетипични според хората, които са го писали, защото с много храни ми се случва същото.

Освен това имам следната чуденка: при нещо като "гранола" (запечени овесени ядки с разни неща) има 20 варианта: "домашна", "нискомаслена", "курабия от гранола", "нискомаслена курабия от гранола", и другите са маркови продукти. Моят въпрос е: Откъде знаят те, че аз, Ашли от Минесота, Чарли от Сан Франциско, и Абдул от Чикаго си правим една и съща домашна гранола? Какво са предположили че слагаме в нея?

Тези работи от раз ограничават полезността на програмата: принуждава ме да приравнявам своите храни с някакви други. Като човек който професионално цени дълбокото ниво на детайлност, което се опитват да постигнат в данните за същетвуващите вариатни, направо добивам чувството че си губя времето, защото вкарвам измислени данни. Но който знае, знае - това не е толкова беда за дългосрочното следене, ако същия процес се прилага равномерно на всички данни. Така че не се откзах още в първата седмица, въпреки че ми стана ясно, че картинката която ще излезе накря няма пряка връзка с реалността.

Има вариант да преложиш храни, за включване в списъка, но нямам представа как или кога те биха влезли в системата.

Друг огромен проблем е, че най-добрата визуализация, на погълнатото като графика според зададените количествени и качествени цели, може да се ползва само за деня. Всъщност това е базата на всички функции откъм храна (деня), докато за движение е седмицата. Това не само бие на око като вътрешно несъответствие, но и силно ограничава начина, по който мога да се възползвам от собствените си (значителни!) усилия да вкарам информацията в системата. Не мога, например, да погледна бързо и лесно, дали през почивните дни се изсилвам с определени храни повече от през седмицата, и дали с течение на месеца се доближавам до желаното. Вариант за преглед на стойностите спрямо целта за по-дълъг от 24 часов период е направо задължителна за целите на програмта, но липсва тук.

Четвъртък сутрин (вечер в САЩ, пиков момент за употреба): аз точно се чудех дали наистина ще издържа цял месец да се боря с недостатъците му, а сайтът дава грешка и не действа известно време. Официално съкращавам тестовия период, няма да издържа цял месец. ДОТУК! Тези две седмици ми стигат. Много време и много цъкане, за минимална полза. Според мен не може с това начинание да се постигне значително по-добро здраве, освен ако не броим развиването на желязно търпение като основна част от него.
__________________________
Пратих превод и на самите съдържатели на сайта, за да не излезе че само плюя без цел и резултат...

Какво знаем за храните, които ядем? И какво въобще искаме да знаем...

Не за пръв път мисля и пиша за различните предпочитания на хората относно информацията, която получават при пазаруване на храни. Реших да направя отново един малък синтез на информация, защото наскоро попадат много актуални новини по тази тема.

В САЩ хората са на места силно заинтересувани, но болшинството хич не ги е грижа какво се съдържа в храните и едва се замислят какъв ефект имат конкретни храни върху здравето им. Там открай време има изисквания на опаковката да са изложени най-различни факти, но и тази схема май не води нищо добро и мислят да я сменят. Учени от Минесота например следят погледа на 203-ма потребители при симулирани покупки и откриват, че хората гледат тази информация общо взето само когато я натикаш право пред лицето им, и освен това не си признават колко рядко всъщност я поглеждат. Не е голяма изненада разбира се - в крайна сметка, хората рядко купуват изцяло нови храни, а експериментални изследвания са показали че личния опит (буквално!) е по-значим при пресяването на хранителна информация от самата информация и източника и.

Има Американски чиновници с амбицията да променят нещата, но всичко им излиза много сложно. Частните интереси са хвърлили, и продължават да хвърлят, прекалено много пари за да позволят средностатистическия потребител да се събуди от застрашаващата го диабетична кома. Базата за промяна е остарялата сисема с пирамидата, която от години беше официална политика за балансирано хранене. Най-натрапчивите недоглеждания на пирамидата са в изкривените съотношения на месо и захари спрямо зеленчуци, както и идеята че всяко хранене трябва да включи всички групи. Предложенията, с които са излезли досега по-амбициозните реформатори са например система от точки, която бързо и лесно да показва енергийна и 'здравословна' стойност и цветово решена система тип светофар. ЕС също се опитва да се движи в тази посока - от 2014 година би трябвало да има нова етикеция (хе-хе), която да е ориентирана към това лесно да се вижда дали съставките са качествени, или рискови за определени групи хора. Но тези промени няма скоро да стигнат до рафтовете на магазините, защото лобито на хранителните производители е прекалено силно, още повече че реформаторите искат тези означения да се преместят отпред на опаковката. За сега чиновниците са успели само по между си, вътрешно да заменят пирамидата с чиния, която далеч не превъзмогва всички недостатъци на остовърхата си предшественичка (и дори не са вместили всичко в едната чиния). Освен това днес отбелязват Ден на Храната...

Проучване на Прагматика изтъква, че хората в България не се възползват много-много от така скандалните държавни стандарти, и когато го правят, е при продукти които по принцип са считани за по-некачествени или не предпочитани като клас, но без да се упомене дали продукти със съответния стандарт е имало на разположение в магазина. От личен опит, както и вторичен от семейството, знам че в много магазини няма такива стоки или се появяват само рядко и спонтанно. От вътрешен човек също знам, че производителите също в някои случаи са се отказали въобще да играят поради по-високите цени, до които биха довели стандартите.

В крайна сметка тези неща са свързани до голяма степен с нагласите на хората към природата, религията и прочие, които определят как боравят с информация за качество и риск, и с това доколко вярват на органите, които изготвят и прилагат стандартите. Това е не само логично, но и доказано в цифри (не че промотирам собствената си работа или нещо подобно :П). От една страна настояваме да имаме колкото се може повече информация, от друга не се наемаме да я прилагаме към решенията си, защото не и вярваме по ред причини. Както с торбичките, въпросът се решава много по-сложно отколкото с една наредба.

За Непал няма да коментирам...

_____________________________________________________________________

А порпо на тази дискусия и собствените ми трудове, интересно за какво ще говори Филип Харманджиев, икономически журналист и земеделец, във връзка с това си изказване (вляво) на Форум Промяна на 26 Ноември. Не мога да отида, разбира се, въпреки че доста от темите изглеждат интересни.