задача

В задачата се пита за коя държава и континент важат тези опсания:

Миграция

Няма достатъчно работа, особено извън областните центрове, затова младите хора я търсят извън страната. Често докато са извън страната, хората добиват нови умения и квалификации, които след това срещат пречки да реализират на родна почва по ред причини. Има големи (в агрегатния смисъл) притоци на пари от извън страната, но тези се използват най-вече да компенсират недостатъчните доходи на семействата на местна почва, а не като инвестиционен капитал. Диаспората започва да се „осъзнава класово”, и очаква да и бъдат създадени условия за участие в държавната политика, или поне да може гласува през посолствата.

Трафик

Има регионално обособени източници и дестинации при трафика на хора, защото трафикантите развиват канали и пазари, които снабдяват в дългосрочен план. Законодателството и подходите на правосъдните органи не съответсват  на проблема, трафикантите често могат да избегнат отговорност дори при ясни доказателства и да продължат дейността си, особено тези на върха на йерархията, които имат и политическа власт. Не е рядкост познати и дори близки на жертвите да са замесени  в техния подбор и да печелят от това; много разпространена схема е тази с перспективата за брак, или дори сключен такъв, чиито условия обаче коренно се променят извън страната

Заключение: Непал е просто една по-бедна България – темита са едни и същи, макар дейностите, началните и крайните положения на отделни хора да са може би на различни нива.

Вдъхновения от  бюлетин публикуван от моя офис, личен опит, работата си със САСАНЕ, и от Дневник: трафик на хора.

к-ду на колело

Още преди да пристигна тук имах колело. Поне така си мислех... Тад го беше придобил от някой, който си заминал. Оказа се, обаче, че то е няколко идеи твърде голямо за мен, и пореди така или иначе ограничените си велоходни умения, нем ога да го ползвам. За това доскоро се движех пеша, с "микро" (маршрутки, но много рядко защото трудно мога да предвидя къде отиват извън близкия окръг), или с такси. Но откакто взех да се явявам като учител три пъти седмично в другия край на града, един седмичен разход от 25 лева за тази цел ми се стори направо кощунствен. То, хубаво, доброволец, ама чак пък толкоз...

Обърнах се към познати, и при мен попадна едно почти съразмерно колело, без скорости, което взех да си покарвам (каска си имах). Не се срамувам да си кажа - страшно е!

Моят опит се ограничава до около две години е'здене във Флорида, където всичко беше равно, и ако има много или страшно движение, скачах на тротоара. Тук тротоарите не стават... най-неловко е, когато има задръстване, разбира се, защото тогава тези стотици мотори също трудно те заобикалят, а "палиш" по-плавно от потока. Препятствия не липсват - има и свещени крави; но при моята скромна скорост, по-скоро другите 'водачи' са заплаха. Човек трябва ловко да бди за маршрутки и тук-туци, които се отбиват и след това вливат в движението на всеки 20 метра. Като цяло най-неприятни са кръстовищата, защото всеки се бута и провира на някъде безредно. Светофари може и да има тук-таме, но тези механизми обикновено ги цакат регулирочвици, а ползата от тях остава недоказана на местна почва.

И така, откривам нови светове, носена от педалната мобилност.